Човешкото въздействие върху дивата природа чрез дейности като лов, отглеждане и унищожаване на местообитания на диви животни увеличава риска от прехвърляне на вируси от животни към хора, показват нови изследвания, съобщават от Globalagriculture. Според проучване, публикувано в списанието Proceedings of the Royal Society , има връзка между промените в околната среда и предаването на животински вируси към хората: „Експлоатацията на дивата природа чрез бракониерски лов и търговия улеснява тесния контакт между дивата природа и хората, и нашите открития предоставят допълнителни доказателства, че антропогенните дейности, които са причинили загуби в качеството на местообитанията на дивата природа, са увеличили възможностите за взаимодействие между животни и хора и са улеснили предаването на зоонотични болести “, пишат авторите в резюмето на изследването. „Преливането на вируси от животни е пряк резултат от нашите действия“, казва водещият автор Кристин Крейдър Джонсън от Калифорнийския университет. „Резултатът е, че споделят своите вируси с нас. Тези действия едновременно застрашават оцеляването на видовете и увеличават риска от прехвърляне на вируси към човечеството “, добавя тя.
За изследването учените събират голям набор от 142 известни вируса, които се предават от животни на хора и от видовете, които участват като потенциални гостоприемници. Те използвали Червения списък на застрашените видове, съставен от Международния съюз за опазване на природата (IUCN), и проучили рисковете от изчезване и основните причини за намаляването на видовете. Изследователите открили, че топ 10 вида бозайници с най-голям брой вируси, споделяни с хората, включват осем опитомени видове: прасета, говеда, коне, овце, кучета, кози, котки и камили. “Това вероятно е резултат от нашите близките взаимодействия с тези видове от векове насам.”, споделят изследователите.
Дивите животни, които са се адаптирали към доминирана от хората среда споделят повече вируси с хората.
Тази група включва например някои видове гризачи, прилепи и примати, които живеят сред хора, в близост до населени места и в близост до ферми и ниви, което ги прави високорискови за непрекъснато предаване на вируси към хората. Прилепите често са определяни като източник на патогени с висока степен на въздействие като SARS коронавирусът.
В другия край на спектъра са застрашените видове, отбелязва проучването. Това включва животни, чието намаляване на популацията е свързано с лов, бракониерска търговия с диви животни и намаляване на качеството на местообитанията им. За тези видове „също се прогнозира, че ще са домакини на почти два пъти повече зоонотични вируси в сравнение с опасните видове, чиято популация намалява по други причини“, пишат авторите. „Антропогенните дейности, които са променили ландшафта, като 
фрагментацията на горите, развитието и превръщането им в културни площи, са причинили спад в качеството на местообитанията на дивите животни и вероятно също ще увеличат вероятността от взаимодействие между животни и хора по време и след дейностите по преобразуване на земята. ” Учените предупреждават, че посегателството на хората в биоразнообразни райони увеличава риска от преливане на нови инфекциозни заболявания, като дава възможност за нови контакти между хората и дивата природа. „Трябва да бъдем наистина внимателни как взаимодействаме с дивата природа и дейностите, които ни обединяват с нея“, казва Джонсън. „Очевидно не искаме пандемии от такъв мащаб. Трябва да намерим начини да съжителстваме безопасно с дивата природа, тъй като животните изобилстват от вируси, които могат да ни предадат. “, заключва тя.
