На първи януари църквата отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики. Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането Му.
Свети Василий Велики е известен като християнски философ и писател. Той на дело реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката като полага основите на благотворителната християнска дейност.
Свети Василий Велики е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е “Шестоднев”. През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда “Шестоднев” на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
ПРИТЧА ЗА ПАРИЧКАТА В ПРАЗНИЧНИЯ ХЛЯБ
Свети Василий живял през 3-и век по времето на император Юлиан. Веднъж властелинът стигнал до града, където живял светецът. Хората излезли да го посрещнат, но били много бедни, имали само хлебчета от ръж. Императорът вместо да се зарадва, много се ядосал, защото искал да го посрещнат по царски. Тогава казал, че ако не му приготвят някакъв скъп подарък, ще разруши целия град.
Свети Василий помолил всички хора в неговия град Кесалия да даде всеки кой каквото иска в злато, за да се направи подарък на императора. Някой дал една паричка, друг дал цяла шепа. Свети Василий се помолил на Света Богородица да защити града им.
Докато всички се молили, дошла новината, че император Юлиан починал. Всички се чудели какво да направят със събраните пари. На св Василий му дошла много добра идея – да направи болница. Това била първата болница в света. Никога преди това нямало определено място, където да се лекуват хората, те умирали сами по къщите си и понякога се намирало някой лечител, който да помогне, но не винаги.
Дотогава нямало голяма болница, а Свети Василий искал да помага не само на болните хора, но и на бездомните дечица, и други които нямали свой дом. Така събрал три в едно – болни, стари хора и сираци. Години, след като Свети Василий си отишъл от този свят, нарекли комплекса Василиада в негова чест. До ден днешен този модел е известен по цял свят.
Много от събраното злато обаче останало. Свети Василий се замислил как по най-честен начин да разпредели събраното и то да се върне при хората. Дал идея на хората от града да замесят едно голямо тесто и да раздадат на всеки по едно хлебче, а във всяко да има паричка или златен накит. На който каквото му се падне, това да му е късметът и никой да не се сърди, никой да не се оплаква, че не си е получил онова, което заделил. Всички решили да го сторят и си обещали, че никой няма да се сърди, на кой каквото му се падне – това да бъде.
Така се създала традицията в питката да слагаме и паричка на Рождество Христово. Най-интересното в поверието е, че по чудо Божие на всеки в раздадените хлебчета се паднало това, което самият той е дал. Така че по Божия воля на всеки се дава с рождественския хляб това, което заслужава.
Традиции и обичаи на Васильовден
В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата.
Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден се извършват някои гадания.
Поверия и гадания
Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият/ата им съпруг/а. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството, по информация на imen-den.net.
В някои райони от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо.
Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.
Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.
Честит празник на всички именници!
