Румъния и Швеция са най-големите купувачи на български рибни продукти, показват данните от Аграрния доклад на МЗХГ. През 2018 г. общият износ на риба, други водни организми и рибни продукти възлиза на 16 709 тона – с 5,6% по-малко спрямо 2017 г., като се наблюдава чувствително редуциране на износа на мекотели (пресни, замразени или сушени) и живи риби.
Изпращанията на риба и рибни продукти за ЕС намаляват с 3,3% на годишна база, до 13 122 тона (близо 79% от общия износ). В Румъния са реализирани 5,9 хил. тона, а в Швеция 2,3 хил. тона. Следва Гърция с 1,2 хил. тона, Италия – 0,9 хил. тона, Белгия 0,5 хил. тона и Испания – 0,5 хил. тона.
Експортът на риба и рибни продукти за трети страни се свива по-съществено – с малко над 13%, до 3 587 тона, насочени предимно за Южна Корея (877 тона), Сърбия (832 тона), Босна и Херцеговина (658 тона), Япония (633 тона) и Китай (214 тона).
Най-съществен дял в общо изнесеното количество е експортът на мекотели – малко над 21%, следван от този на консервирани ракообразни и мекотели – близо 20%, съответно с 30% и 13,6% по-малко в сравнение с 2017 г. Същевременно, износът на готови храни и консерви от риби и хайвер отбелязва ръст от 25,4%, до 2 653 тона. Основни дестинации за консервираните водни организми и консервите от риби и хайвер през годината остават Швеция (2,1 хил. тона) и Румъния (1,4 хил. тона), следвани от Южна Корея (0,5 хил. тона), Белгия (0,5 хил. тона), Япония (0,4 хил. тона), Сърбия (0,4 хил. тона) и Гърция (0,3 хил. тона).
Сред останалите продукти, изнасяни в по-големи количества, съществено увеличение спрямо 2017 г. се наблюдава при експорта на пресни и охладени риби – с 25,8% и замразени риби, с изключение на филета (основно шпрот, трицона или цаца) – с 22%.
Спад и при вноса
Обратното, в страната пък са внесени общо 42 469 тона риба и рибни продукти, което е с 2,3% по-малко спрямо предходната година, поради свиване на доставките на водни безгръбначни, замразена риба и филета, докато тези на прясна, охладена и сушена риба, ракообразни, мекотели и преработени продукти от риби и други водни организми се увеличават
Около 71% от общо внесените количества риба и рибни продукти през 2018 г. са от държави-членки на ЕС. Доставките от Съюза намаляват с близо 8% на годишна база, до 30 014 тона, като основни партньори са Румъния (5,8 хил. тона), Испания (4,3 хил. тона), Нидерландия (3,2 хил. тона), Полша (3 хил. тона), Гърция (2,8 хил. тона), Дания (2,8 хил. тона) и Швеция (1,1 хил. тона). От друга страна, през 2018 г. вносът на риба и рибни продукти от трети страни бележи ръст от около 14%, достигайки 12 455 тона. В рамките на годината, най-съществен е вносът от Канада (3 хил. тона), Исландия (1,4 хил. тона), Мароко (1,4 хил. тона),Турция (1,3 хил. тона) и Китай (1,2 хил. тона).
Традиционно, най-голям дял от общия внос на риба, водни организми и рибни продукти заема този на замразената риба – 18 406 тона. Най-значителен е вносът на замразена скумрия,. През годината са внесени и сравнително големи количества замразена риба от следните видове: сардини – 887 тона; херинга – 925 тона; мерлуза – 1 191 тона; сьомга – 131 тона; акула – 284 тона; сафрид – 188 тона, пъстърва – 172 тона.
