Българи пътуват масово до Гърция за лов на октопод. Масово това са кърджалийци, които са се специализирали в улова с харпуни. По-масов бил уловът с изкуствени примамки с големи куки, които се изтеглят с въже, а октоподи се ловели и от лодки.
Някои от българските въдичари пък влизат в морето за сепии и калмари. Сепия се лови надвечер или нощем със светещи примамки и задължително от оборудвана със светлини и GPS лодка. Калмарите се хващали на дълбочини над 20 метра.
„Основни риболовни дестинации за кърджалийци са пристанищата на Северна Гърция, които са само на 2 часа път с кола”, твърди пред „24 часа” Пламен Петков, който е сред най-запалените по риболова на Бяло море.
Любимите им места са районите на градчетата Макри и Мароня, устието на река Лисос, пристанищата на Порто Лагос, Фанари и Авдира. Керамоти също е предпочитана дестинация, защото морето е по-дълбоко. Там обаче ходят основно пловдивчани и софиянци. Същото важи и за района на Кавала.
“За риболова в Бяло море е важно да се знае, че в Гърция има регламенти, които стриктно трябва да се спазват. Риболовните лодки е нужно да са с гръцка регистрация. Ако е с българска – може да се използва за разходки”, обяснява Пламен Петков. При регистрацията се плаща еднократна такса между 300 и 400 евро, а след това само годишна застраховка от около 70 евро.
Гръцките власти следят стриктно плавателният съд да бъде оборудван със спасителни жилетки, димки, ракети и пожарогасители, а при пропуски се налагат глоби. Морската полиция извършва непрекъснати проверки дори навътре в морето, а лодките се наблюдавали и с радари. “За малките плавателни съдове има ограничение за навлизане в морето до 10 мили. Без ограничение са големите лодки. За управлението на съд с двигател с мощност до 30 коня и дължина до 5 метра не се изисква капитанско право”, обяснява той.
В Гърция е забранен риболовът около лодките на пристанищата. Иначе за въдичарите на брега не се изисква разрешително. Единственото изискване е уловът да не надхвърля 5 кг за рибата, като същото важи и за октоподите. Ако екземплярът е едър, може да е и с по-голямо тегло, но трябва да е един.
Риболовът е забранен в крайморските езера, защото повечето от тях попадат в “Натура 2000”. Ограничения за улов в Гърция има само през май, когато е размножителният период на рибата. Забранен е в и около устията на реките, каналите и всички сладководни водоеми. За останалата част на крайбрежието няма ограничения.
Освен това не се допуска ловуване с харпун на пристанища и в района на регламентираните плажове. Трябва да се използва буй, който маркира къде се намира риболовецът.
“Бяло море крие и опасности за рибарите”, твърди Пламен Петков. Според него много болезнено е убождането от морски таралежи. Иглите, попаднали в тялото, трябва да се извадят веднага, защото след това се капсулират и става по-трудно. Опасност представлява и морският дракон – риба, която е като тази в Черно море, но в Гърция достига до килограм. “Убожданията от дракон са болезнени и е добре веднага убоденото място да се изсмуче, за да се предотврати разпространението на отровата, която трябва да се изплюе. След това се дезинфекцира с ракия”, усмихва се Петков. Той допълва, че проблеми създава и морският скорпид, но той е по-малко отровен. “Има един вид средиземноморска змиорка, която хапе доста болезнено. Дори да я изтеглиш в лодката, тя напада, защото се движи като змия”, предупреждава той.
Петков съветва рибарите също много внимателно да следят прогнозата за времето.“Гръцките телевизии я дават много подробно – остров по остров, район по район. Съобщава се за очаквани течения, нива на вълните, посока на вятъра”, казва рибарят. И допълва, че често в северната част на Бяло море през лятото се появяват внезапни бури, които вдигат високи вълни. Те се образуват най-често и при южен вятър. “Трябва да се знае, че от запад появи ли се черен облак, трябва да си на брега – ще последва силна буря с много вълни”, съветва Пламен Петков.
