Проф. Иван Пачев, директор на Института по лозарство и винарство – Плевен: Събужда се интересът към десертните сортове грозде

Не успяваме да отговорим на търсенето на посадъчен материал от Института

• Проф. Пачев, каква е годината за гроздето предвид климатичните явления, които се случват у нас?
• Тази година не е от добрите години. В района на Плевен имаше слаби измръзвания, основно на сортове, които не могат да издържат на ниски температури. Сега пък има доста повишен инфекциозен фон на гъбни заболявания. Честите дъждове, съчетани с положителни температури, способстват развитието на гъбички и чувствителните на тези заболявания сортове почти изцяло ще бъдат лишени от реколта. Развиват се предимно мани – обикновена, брашнеста мана, появяват се и черно, сиво гниене. Засегнати са предимно десертни сортове като „Болгар“, „Супер ран Болгар“, които не са устойчиви на гъбни заболявания. Затова може би тази година ще има глад на десертно грозде. Има щети и по винените сортове. При сортовете, които са устойчиви на заболявания, загубите ще са по-малки, но при неустойчивите процентът на загуби ще се движи между 40 и 50%.
• Колко са засегнатите декари винени и десертни насаждения в региона?
• В региона на Плевен са от порядъка на 1000-2000 дка, но около Дунава има насаждения, които не са в много добро състояние.
• За съжаление този климат властва над цялата страна…
• Да, но в Южна България е малко по-топло и някои от маните не се развиват при такава температура. Самото слънце не им дава възможност да се разпространяват. Докато в Северна България са съчетани благоприятните за гъбните заболявания температури и постоянно влажната земя. Освен това в някои насаждения има доста дебела тревна покривка, която също оказва допълнително влияние за развитие на болестите. Добрите стопани трябва да подберат средствата, с които ще третират растенията и тези, които се справят, могат да получат добив, който да е над 50-60%.
• Какво се случва с лозята в България – в момента и като тенденция? Какви сортове се залагат предимно – винени, десертни? Каква е структурата?
• Основно се залага на винени сортове и това са известните на всички сортове „Каберне“, „Мерло“ и други интересни в цял свят. В последно време обаче се забелязва една съвсем лека тенденция на интерес към десертните сортове, поне в Северна България. Хората, които се обаждат и се консултират с нас, искат освен винени сортове, да сложат и десертни. Като площ това е много малка част, но има тенденция да се правят и десертни площи. Докато в Южна България основно са винените сортове.
• На какво се дължи това търсене, пазарът ли го налага или започваме да се развиваме в друга посока?
• Пазарът го налага и особено Черноморието, защото точно там е най-големия пазар и консумация на десертно грозде.
• В ИЛВ се предлага и лозов посадъчен материал. Вие в каква посока се движите при разработването му – на база на търсенето или внедрявате нови интересни сортове?
• И двете неща. Нашето производство обаче е силно ограничено. Ние не произвеждаме големи количества, но за сметка на това асортиментът е по-голям. И това се налага от търсенето. Другата ни цел е всички наши нови сортове, които вече са одобрени от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) и влизат в сортовата листа, по някакъв начин да ги разпространим. Ние не можем да предоставим голямо количество посадъчен материал. Ние можем да представим 2-3 хил. бройки на година.
• Кои са последните разработки на ИЛВ?
• Залагаме основно на винени сортове, но разработваме и десертни. Последните десертни сортове са „Йоана“, „Миро“, „Найден“. Те са бели и розови. Това са среднозрели сортове по произход, характерното за тях е, че имат устойчивост на гъбни заболявания. Имат доста едри зърна и хубав вид. Балансирани са на захари и киселини, и гроздовете са от порядъка на 1-1,2 кг като узряват навреме за летния сезон. При винените сортове имаме различни клонове „Мискет отонел“, „Гъмза“ и други, по които се работи. През 2010 г. бе одобрен сортът „Кайлъшки рубин“. Това е един от бързоразпространяващите се сортове, тъй като е устойчив на ниски зимни температура и болести. От него има насаждения и в региона, както и в Южна България. Дори тази година направихме една пощенска марка с него заедно с Ростовска област от Русия.
• Има ли интерес от чужбина към дейността на Института?
• Има интерес за посадъчен материал, но от чужбина се искат големи количества, а ние не можем да ги произведем.
• Защо не можете?
• Нямаме хора. Основният проблем навсякъде в лозарството е липсата на работна ръка.
• Имате възможност, а не можете да я използвате?
• Ние произвеждаме малки количества, но много като сортов състав. Някои път произвеждаме от сорт по 200-300 бройки, а търсенето е в пъти повече. У нас има производители, които правят милиони бройки посадъчен материал. Те имат машини, ние нямаме, недостига и финансиране. Надяваме се да се оправят нещата, другият вариант е да се комбинираме с производители, които да са лицензирани.
• Колко са лозята към Института, кой ги обработва?
• Имаме 850 дка лозя и само 10 работници. Те не успяват да обработят всички лозя, работим половината от тях. Техниката ни е от 70-те години на миналия век и ние целогодишно я поддържаме и възстановяваме. Понеже провеждаме различни експерименти, не можем да купим една машина с определени габарити и тя да може да влезе навсякъде. Трябва да имаме за всеки експеримент отделна машина.
• Накъде са насочени усилията на екипа ви?
• Усилията ни са насочени към създаването на сортове, които са устойчиви на болести и към оптимално консултиране на колегите, които искат да произвеждат грозде или да правят нови лозя.
• Предприемчив ли е българинът? Засаждат ли се лозя?
• От 2010 г. насам има около 10% повишение на търсенето и засаждането на нови лозя. Тенденцията е такава в цяла Северна България.
• Кои са най-актуалните сортове в момента, които се търсят?
• Най-търсени са „Каберне“, „Мерло“, „Мускат отонел“, „Траминер“, които се наложиха в началото на прехода. Сега има интерес и към традиционните наши сортове. Преди две години осигурихме посадъчен материал от „Гъмза“ за „Шато Бургозоне“, през тази година им подадохме още малко лозички. Има интерес и от региона на Търговище, също и от Варненско, където са основните производители на вино. Предложихме тази година на производители от Южна България да опитат „Гъмза“ там, тъй като условията са малко по-добри по отношение на температурите. Гъмзата има много тънка кожица, която лесно се пука и започва загниване. Предполагаме, че там ще бъде малко по-добре в качествено отношение – да може да узрее без да се пука.
• Традиционните „Памид“, „Сторгозия“ садят ли ги още хората?
• И “Памида“ го има, и „Сторгозията“, и „Димята“. За „Памида“ е характерно, че той се развива по-добре в Южна България, най-добре върви в района на Септември. Белите сортове виреят по крайбрежието на Черно море, в Северна България са червени сортове. В Южна България има бели и червени сортове, а в района на Петрич-Сандански са „Широката мелнишка лоза“ и „Керацуда“. Край Асеновград е разпространен „Мавруда“.
• Научихме ли се да правим качествено вино?
• Да, не случайно наша компания взе първо място в Европа. От колегите производители виждаме, че когато имат възможност и разполагат с нова съвременна апаратура, резултатите са добри. Нашите винари по качество не отстъпват на световните производители. Доста сме се развили в това отношение.
• В избата на Института какво произвеждате?
• Ние поддържаме около 70-80 тона вино за годината, което продаваме на територията на града. Трудности при направата на виното нямаме, имаме трудности със съхранението му, тъй като нашата изба е построена 70-а година.
• Вкусът на българина към виното промени ли се? Иска ли по-сложни вина?
• Ценителите на вина искат по-сложни вина, но обикновените хора – не.
• Напоследък модерно стана розето, как се позиционира спрямо бялото и червеното вино?
• По средата. Розето е много интересно вино. Тук, в Плевен, ние сме единствения винопроизводител. Отначало розето тръгна трудно на пазара, но явно хората след като го опитаха, го оцениха. Ние правим розе от наши традиционни сортове – „Сторгозия“ и “Пино ноар“, както и различни комбинации.
• Къде са пазарите на българското вино?
• Руският пазар е необятен. Там, който е пробил, никога не е загубил. Отделно от това друг важен обект за търговия на вина е Китай. Също необятен пазар, дори в някои отношения трудно осъществим, понеже за тях не е много характерно да употребяват вино. Най-добрият пазар обаче е в ЕС. Имаше интерес от българи, които се занимават с търговия на вина от Швейцария, Дания, Норвегия. Те търсеха чисти вина, да нямат филтрация, които да са естествено филтрирани. Дори държаха отдолу на бутилката да се вижда утайка. Това са т.нар. живи вина, които най-много се търсят в тези държави. Преди три години продадохме една такава серия от вина и бяхме много доволни. Дори една баронеса дойде да си купи вино от нас.
• Има ли разлика в технологията на правене на тези вина?
• Технологията на правене е същата, на тях им е интересен автентичният вкус на нашите вина, тъй като сортовият състав е различен от техния.
• На трапезата си започваме да се връщаме към автентичното, старото, към истинския вкус. Има ли тенденция на търсене на био вино?
• Има. Ние в ИЛВ работим в тази посока. Именно тези сортове, които са устойчиви, могат да се използват идеално за производство на био вина. При тях всички обработки са сведени до минимум. Това е следващото направление от нашата работа и дори имаме успехи. Пример за това са сортовете „Августин“, „Плевенски фаворит“ и др.
• Каква е прогнозата ви за сезона?
• Сега зреят десертните лозя. Стига да се запази времето постоянно, без валежи, може да се получи една добра култура, грозде, което да има по-добро качество. Но ако има валежи, качеството няма да е добро.