На 26 октомври православната църква почита свети Димитър Солунски
Стара българска поговорка гласи: Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима. Според българския народен календар с Димитровден приключва есенният цикъл на стопанската година. В някои краища на страната денят се нарича „разпус”, на този ден, както на Петковден, всеки се разплащал: каквото е имал да дава е давал, каквото е имал да взема – вземал.
В една народна песен Свети Димитър се провинил пред Господ, защото допуснал да изгори манастира Света гора, поверена му да я пази. За наказание Господ го затворил в Джендем – турското име на ада. Навсякъде настъпила зима, паднали мъгли и започнали люти студове. Светците се разтревожили. Света Петка и Света Неделя, покровителки на мъртвите, отишли при Господ да го молят да пусне Свети Димитър, за да се стопли времето и да се оправи светът. Но Господ не изпълнил желанието им. Тогава те помолили Божата Майка да се застъпи за затворника. Тя наистина отишла и помолила Господ да го пусне. Господ й отговорил:
„Леле, мале, леле, стара мале,
У тебе са ключовете!
Ти отключи тъмницата,
та пусни Свети Димитър!“
Свети Димитър излязъл от ада и времето се успокоило и оправило. Светът поемал полека към пролетта. Красива е народната поетика. Освобождаването на светеца се превръща в символ на смяната на сезонните, време за промяна в българския народен календар. Както в древните легенди, излизането от подземното царство се дължи на богиня. В българския фолклор Божията Майка застава на мястото на Деметра – Великата майка на боговете и на плодородието и освобождава природата от временен застой. В народния календар Свети Димитър е приет и като християнски, и като митичен герой, възпят в много народни песни и легенди.
Димитровден е специален празник
На него стопаните се пазарят и наемат новите работници за пролетната полска работа и заедно с ратаите извършват оброк в чест на Свети Димитър. За курбан на светеца се принасял най-тлъстият овен. Върху рогата на животното побивали големи варакосани ябълки. Пред така украсената глава на жертвата всеки от присъстващите правел дълбок поклон.
Стопаните церемониално връчвали дарове на помощниците си. Музиката свирела на угощение, подредено за всички, пирували чак до привечер, без да забравят, че на другия ден всички са на работа. Оброкът имал не само религиозен, но и светски характер. Обединявал усилията на работодатели и работници в името на една обща цел: труд и усилия в стопанстватаза по-доброто бъдеще. Светецът успивал природата, разтърсвал дългата си бяла брада и посипвал с нея земята, затова казваме, че от Димитровден нататък очакваме зимата и снега.
Празникът в народната традиция е познат и с гадателските си практики. Има ги и на други празници в българския календар, но и на този ден се следи кой пръв ще почука на портата, какъв ще е първият гостенин /полазника/, и по неговото имотно състояние се гадае за берекета в къщата. Подобно на Игнажден.
Ако вечерта срещу празника луната е пълна, това е сигурна поличба, че ще има много сняг, посевите ще са на топло, кошарите – пълни със стока, а идната година ще е плодородна и в кошерите ще има много мед. Но ако луната е празна, то и кошерите и кошарите ще са на същия хал.
Животните също участвали в прогнозите на дедите ни. Ако на Димитровден добитъкът се връща от паша със сламки в уста, зимата ще бъде люта. Ако овцете лежат поотделно – зимата ще е топла и с малко сняг. Ако пък се събират на куп, това е сигурен знак, че ще е тежка и студена.
В много селища, за радост, все още е жива традицията на Димитровденските събори. Преди години празнуването на Димитровден не било проблем – почти нямало род без мъжка челяд, кръстена на Свети Димитър. Така семействата се събирали да почетат и светеца, именника, и края на стопанската година, на голям празник като цяло. Днес има много други, модерни, имена, но Димитър си остава едно от най-българските и най-разпространните по цяло Българско, наред с името Георги.
Честит имен ден на всички именници!
