За всеки е известно, че може да остане без плодова реколта, ако не предпази овощните дървета от болести. Това важи в пълна сила и за черешите, чието правилно отглеждане включва също така резитба, поливане и редовно окопаване на почвата около дърветата. Има доста голям списък на всякакви болести по черешите, но най-опасните и често срещани са следните шест:
Болести по черешите – “Бялата ръжда” е най-опасна
Най-опасната гъбна болест по черешата е „бялата ръжда“, известна като кокомикоза, а научното и име е цилиндроспориозата. Когато засегне някое дърво, тази болест причинява пълно обезлистяване на растението още в средата на лятото през юли. Тези дървета измръзват при по-студена зима, а от тях се получава и нестандартен посадъчен материал. Болестта може да се познае по дребните кафяво-червени до морави петна, с кръгла до неправилна форма, които се появяват по горната част на заразените листа. Когато времето е влажно, от долната страна на листата се образуват множество бели купчинки от спори. В резултата на това тъканите между петната пожълтяват, а по-късно стават кафяви и листата падат. Все пак по дърветата може да останат по-слабо засегнатите листа.
Болестта се причинява от гъбата Вlumeriella. Jaapii. Тя презимува в окапалите заразени листа. Изследванията показват, че аскоспори се отделят най-обилно при температура между 15 и 27 С, а най-слабо при около 8 С.
У нас първите петна се появяват около 4-15 май. След това при влажно време от долната страна на петната се отделя сиво-бяла маса, съдържаща конидии. Те водят до вторичните заразявания.
Мерки:
Веднага след цъфтежа или по-точно по време на окапване на венчелистчетата се прави първото профилактично пръскане. После отново се пръска през 7-14 дни в зависимост от последействието на използваните фунгициди. До прибиране на реколтата обикновено се пръска 2 или 3 пъти. След това се правят още едно или две пръскания, според степента на първичната зараза и метеорологичните условия. Лечебните пръскания свиват с ½ броя на третиранията срещу болестта през отделни години.
Всички сортове череши с ценни стопански качества са чувсвствителни към болестта.
Цветовете изсъхват от ранното кафяво гниене
При тази болест първите симптоми се наблюдават по цветовете. Кафяви петна се появяват първо по венчелистчетата, те се разрастват по целия цвят, който изсъхва. Заразата изпълзява по дръжките на цветовете и поразява плодните клонки, които също съхнат. При силно заразени дървета цветовете изглеждат като изгорени от пламъци и затова тази форма на болестта е известна още като “опожаряване” на цветовете. Болестта не пощадява и плодовете, по които се появява дребно , закръглено кафяво петно, което нараства и обхваща целия плод. Поразените череши остават по дърветата където се мумифицират. Болестта се причинява от Monilinia laxa. Тя изкарва зимата като мицел в заразените клони и изсъхналите плодове. Спорите се множат най-много при температура около 20С и над 90% относителна влажност на въздуха.
Мерки:
Необходимо е да се отстраняват заразените клонки и изсъхналите плодове. Освен това може да се приложи и химическа борба, която включва едно предцъфтежно, едно или две цъфтежни и едно следцъфтежно пръскане.
Късното кафяво гниене унищожава плодовете
Малко кръгло кафяво петно се появява по заразените плодове. То постепенно нараства, като засегнатите тъкани са кафяви и изгнили. Нападнатите плодове окапват преждевременно или изсъхват върху клоните.
У нас късното кафяво гниене се причинява от гъбата Monilia fructigena. Борбата срещу него се прави както при ранното кафяво гниене. Достатъчно е 1 пръскане около 3-4 седмици преди прибиране на реколтата.
Бактериалният рак по овошките образува тумори
Най-опасния враг в нашите овощни разсадници е бактериалният рак. Дребни туморчета със зърнеста структура и бледожълт цвят са ясен знак, че растението е болно. Причинителят на бактериалния рак, напада корените и кореновата шийка, върху които се появяват първоначално. Случва се туморите така да увеличат размера си, че да заприличат на малка зелка. В началото са гладки и меки, но по-късно потъмняват и се втвърдяват. Още на следващата година тези образувания се разпадат и се отваря по ствола на растението входна врата за други микроорганизми, които причиняват гниене. Особено опасни са туморите, разположени върху централните корени или в основата на стъблото.
Не трябва да се пренебрегва факта, че бактерията Agrobacterium tumefaciens остава в почвата и в туморите на нападнатите растения. Освен това зараза може да дойде и от много треви, които се нападат от нея.
Мерки:
Важно е разсадниците и градините да се правят на терени, които не са заразени от бактерията. Площите трябва да са добре дренирани, а киселинността им не бива да надхвърля 5.5 – 6.0. Това може да се поддържа като се тори с амониев сулфат. Освен това е важно да се ползват устойчиви на болестта подложки. У нас махалебковите подложки за черешата са устойчиви на болестта.
Цялото дърво загива от бактериален рак (пригор)
Бактериалния рак (пригор) може да забележете най-често по ствола, скелетните клони и разклоненията на черешовото дърво. Причинител на болестта е бактерията Pseudomonas syringae p.v. syringae van hall. Там където има повреда се вижда хлътване или подуване на тъканите. Кората става по-тъмна, мазна и лъскава. Често на мястото на повредата, кората се разкъсва и раните се покриват със смола. Пъпките също се засягат от бактериалния пригор. Те остават сухи, не се развиват след зимата и са покрити със смола. Когато се направи разрез е видимо, че пъпките са некротирали. Изключително рядко има симптоми на болестта по листата и плодовете. При плодовете има дребноплодие и хлътвания. Ако не се вземат мерки болестта обхваща цялото дърво. Интересно е да се отбележи, че листата на болните растения не окапват през есента.
Мерки:
През лятото се прави резитба на изсъхналите клони до здраво. През този сезон патогенът е по-малко активен, а защитните сили на растенията са повишени. Раните от резитбата се третират с овощна замазка, а инструментите, с които се работи се обеззаразяват със спирт за горене. Напълно изсъхналите дървета се изкореняват и се изгарят. За да се предпазят от зараза, дърветата се пръскат през есента по време на листопада и рано през пролетта преди разпукване на пъпките.
Все по-често се появява антракнозата
През последните години тази болест започна да напада черешите все по-често. Обикновено се появява на повърхността на плода през периода на узряването му под формата на светли петна. Ако през този период времето е сухо, плодовете, засегнати от антракноза, изсъхват доста бързо. За развитието на болестта също така допринасят ветровитото и влажно време, когато спорите на гъбичките, които причиняват антракноза, се разпръскват на дълги разстояния и увреждат почти всички плодове на дървото.
Мерки:
Възможно е да се повиши устойчивостта на черешовите дървета към болестта, ако през пролетта и есента се замазват стъблата с вар, преди цъфтеж да се прави кореново подхранване с разтвор на калиев сулфат (3 супени лъжици на 10 литра вода), както и своевременно да се премахнат всички сухи клони. Антракнозата се причинява от гъбички, които зимуват върху повредени и паднали плодове. Затова всички болни плодове трябва да се събират възможно най-скоро и да се изгорят извън градината.
