Доц. д-р Божидар Иванов, експерт анализатор от Института по аграрна икономика, обясни причините за недостига на работна ръка в аграрния сектор по време на презентация, която бе част от Седмата национална среща на земеделските производители в България.
“В световен мащаб намаляването на заетостта от 40% до 25% от всички работещи в последните години. В числово измерение това е около 1 млрд. заети до 900 млн. само за 17 години. За Европа това е около 100 млн. души намаление. А земеделието е нараснало значително като брутна продукция”, обясни д-р Божидар Иванов, експерт анализатор от Института по аграрна икономика.
“В България от 600 000 души само за 12-13 години намалението на работната ръка е на около 250 000 души. Това е най-високото съкращаване на работници отчетено в Европейския съюз”, каза още Иванов.
“У нас има и други различния спрямо европейските тенденции, защото при нас доминира фамилната ангажираност на земеделската работна ръка за сметка на наетите такива. При нас и в Гърция също така има най-ниско възвръщане на средствата по заплащане на работниците спрямо общите доходи от земеделието”, разясни експертът.

“Страната ни предлага различни възможности за временна заетост – от 3 до 9 месеца. Над 9 месеца има друг режим, който включва повече документи и виза. Ние вече имаме подписани спогодби с Молдова и Украйна, които са в сила от края на миналата година. До две седмици те могат да започнат да бъдат изпълнявани. Също така сега водим преговори с Беларус и Грузия, които също могат да ни осигурят работници”, обясни Димитрова.
Според спогодбите, работниците ще могат да идват да работят в България на облекчен режим до 1 година. След това ще могат да останат у нас още две години след споразумение с институциите и работодателя, стана ясно от презентацията.
Причини за недостига на работна ръка и препоръки за развитие:
♦ Рязкото намаляване на заетите в селското стопанство в България и ЕС потискат добавената стойност и ръста на производство;
♦ Причините за съкращаване на работната сила е в изоставането на заплащането в сравнение с другите икономически отрасли;
♦ По-ниското заплащане на труда в земеделието се дължи на по-ниската производителност и в оценката за качеството на предлаганата работна сила и вида на предлаганата работа.
♦ В останалите икономически сектори, разходите за труд представляват между 45-50% от създаваната добавена стойност;
♦ В земеделието това съотношение е значително по-малко;
♦ Има възможност за увеличение между 50-60% на заплащането към настоящото ниво.
♦ Проблемът с липсата на желаещи да работят в земеделието се дължи на качеството на работата, демографската криза в селата и психологията по отношение на труда;
♦ Модернизацията и внедряването на нови технологии и техника са устойчивият път за преодоляване на преобладаваща част от проблемите;
♦ Модернизацията ще помогне за привличане на квалифицирани специалисти и за подобряване имиджа на заетостта;
♦ Изключително важна е модернизацията в животновъдството и където в момента ситуацията с намирането на работници е най-критична.
♦ Спиране изтичането на работна сила и ускоряване усилията за модернизация ще: увеличаване производителността, нарастване на производството, увеличаване на доходността, по-висока устойчивост и възможности за по-добро заплащане.


