Италия изкупува нашите фъстъци
Нахутът е хитова култура през 2018 г. Стопаните залагат изключително много на него било то заради добрите пазари или добрия сеитбооборот. Бумът започна през последните три години , като само през 2018 г. се очакват площи от над 139,4 хил. дка. Според данните, площите преди четири години са били едва 5 470 дка с нахут, а през 2016 г. достигат 47,2 хил. дка. Какви са обаче сортовете, които залагаме у нас?
За съжаление, не и български. Повечето производители купуват предимно турски и гръцки семена, при което се разчита на количеството за сметка на качеството. Вносът е почти абсолютен, а всъщност се оказва, че е трудно да намериш български семена на пазара. В това са категорични от Института по генетични ресурси в Садово. Гл. асистент д-р Радослав Чепилски споделя пред нас, че тази тенденция трябва да се промени, тъй като хората търсят родната селекция и тя би могла да се радва на добри пазари. Естествено, стига тя да се появи.
Преди време, в страната са селектирани два сорта – Балкан и Прогрес. Сега обаче те се намират трудно и не са достатъчно добре адаптирани към условията за отглеждане.
Вторичен център на произход
Ако отидем още по-далеч в историята се оказва, че внасяме семена за култура, която може и да произхожда от страната ни. България е вторичен център на произход на нахута. Първичният е Иран и Ирак, но вероятността културата да е тръгнала оттук е голяма, категорична е София Петрова от Института. И затова свидеделства див нахут, открит в Странджа планина по време на експедиция. Всъщност, това е много стара култура за България, която е забравена след навлизането на фасула, който става изключително широко разпространен, споделят експертите. „В житието на Иван Рилски се споменава, как той се е хранил с нахут. Категорични сме, че това растение е съществувало тук преди много, много години“.
Ето я и добрата новина. Предвид големия интерес, следващата година очакваме нов български сорт нахут, селектиран в Садово. Дотогава вече ще има една готова реколта от семената, които ще бъдат изпитани и тествани полево. Очаква се новият сорт да отговори на съвременните изисквания и напълно да оправдае очакванията на българските производители. „Разбработваме сорт, който ще бъде устойчив на болести, освен това ще е високодобивен и ще дава средно едри семена“, допълва Петрова. Тя е категорична, че това иска пазара и новите семена имат големи шансове да се преборят с вноса, защото са напълно съпоставими по количествени и качествени показатели.
Български фъстъци за Италия
Институтът в Садово вече успешно е разработил седем сорта фъстъци – ИРГР-2609, Калина, Кремена, Росица, Орфей, Станко и Цветелина. Най-интересен е пазарът за голяма част от тях – Италия. Средиземноморските производители се интересуват изключително много от продукта, затова и всяка година има стабилен износ за там. Въпреки че това е научен продукт, пазар за него има, категоричен е д-р Радослав Чепилски.
Фъстъците от Садово са вписани в Европейската сортова листа. Те се отличават с това, че са високо продуктивни, раннозрели, устойчиви на гъбни болести сортове фъстъци. Освен това от Института могат да се похвалят със сортове подходящи за механизирано прибиране, с добри стопански показатели на плодовете и не на последно място добри вкусови качества на ядката. Има си и специфика, по която се разпознават българските фъстъци, а именно белите ивици “шарка” по кожицата на ядката.
Протеиновите култури на мода
Тази година основен акцент в презентациите на Института са протеиновите култури и това е обяснимо предвид програмата за субсидиране. Там са селектирани още два сорта фуражен грах – Мир и Весела. Главно се използват за зелено торене, зелена маса и зърно. Изключително подходящи са и в смеска с тритикале – пшеничен тип, което подобрява качеството и количеството на зелената маса, която се получава.
В Садово е разработен и сорт сусам – Нивена, отличаващ се с с неразпукващи се кутийки. Изключително подходящ е за механизирано прибиране, което е икономически по-изгодно в сравнение с останалите сортове, които са с разпукващи се кутийки и изискват повече ръчен труд, споделя д-р Чепилски.
„ Можем да се похвалим и със селектирана фацелия – медоносно растение, предназначено да се използва за зелен фураж, зелено торене. То има много хубави цветове и рядко се напада от неприятели. Растенията стават много високи, а самата култура служи като покривна- няма възможност за заплевеняване“.
