Универсалният носител на информация в световното производство и търговия „издава“ много тайни, скрити от етикета
Баркод или щрих код е система за кодиране на стокови единици или обекти в промишлеността, търговията, медицината и много други области, която предоставя информация за производителя и артикула или други данни. Баркодът служи за идентификация на даден обект и спомага за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките, както и следи за изправността на фирмите като данъкоплатци. Баркод е също и машинно разбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица.
Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка. Те се разчитат от оптични сканиращи устройства, наречени баркод четци, снабдени със съответния софтуер.
Създаването
Първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949 г. За пръв път баркод се използва за сканиране на каса през 1974 г. в супермаркет в щата Охайо, САЩ (маркираният продукт е пакетче дъвки). Американската баркод система е известна под името „Универсален продуктов код“ (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по кодиране (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US.
През 1977 г. сходна баркод система е въведена и в Европа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената асоциация „Европейско номериране на артикулите“. През 1991 г. се подписва договор за пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране. Така се създава GS1 – глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щаб квартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси. Към 2013 организацията има присъствие в над 100 страни и над един милион членове. България е член на GS1 от края на 1991 г. Официален представител на България в GS1 е Българска търговско-промишлена палата (БТПП). Дейностите по въвеждане, развитие и контрола по приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват от GS1 България (преди ЕАН България) – вече със статут на Съвет към БТПП. В GS1 България членуват над 3800 организации, като основната част от тях са производители на потребителски стоки.
Разпространението
Най-разпространен е американският универсален стоков код UPS и европейската система за кодиране EAN. Случвало ви се е да искате да разберете в коя държава е произведена дадена стока? Вероятно да. Произходът на стоката е една от най-важните предпоставки за нейното качество. Как да разберем обаче, ако на стоката не е написано или пише нещо от типа на Made in EU?
Дори на стоката да не е точно упоменато в коя държава е произведена, на опаковката й задължително трябва да има поставен бар (щрих) код. Първите две или три цифри на кода показват именно държавата в която е произведено изделието. На повечето стоки, особено на тези за дълготрайна употреба (бяла техника, черна техника и т.н.) има по няколко бар кода, тъй като съществуват няколко различни системи на кодировка.
Възможен е също и вариант, когато за код на страната-производител се предвиждат три знака, а за код на предприятието производител – четири. Стоки с големи размери, могат да имат къс код, състоящ се от 8 цифри – EAN-8
Нерядко върху стоката може да се види надпис: Произведено в Германия, а кодът, нанесен на етикета, не съответства на страната. Причините за това могат да бъдат няколко. Първата: фирмата е била регистрирана и е получила код не в своята страна, а в тази, където се изнася основната част от продукцията й. Втората – стоката може да е произведена в дъщерно предприятие. Третата – стоката е произведена по лиценз от друга страна. И накрая, четвърта причина може да бъде това, че учредители на предприятието са няколко фирми от различни страни.
„Бърза реакция“ с QR кодовете
Съществуват и по-съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности или точкови матрици с квадратна форма, наричани матрични, 2D баркодове или QR кодове (на английски: Quick Response – „бърза реакция“), които са направени така, че лесно да може да бъдат сканирани от всякакви устройства, най-вече със смартфони и таблети. Квадратните 2D баркодове са изобретени през 1994 г. от една от дъщерните компании на японския автомобилен производител “Тойота”. Състоят се от черни модули на бял фон, подредени в квадратен шаблон. Те са доста популярни в Япония и в други страни от Далечния изток, където множество компании вкарват в продуктите си информация за нови марки, събития или промоции.
Популярните модели смартфони съдържат приложения-четци за тези кодове. Често фирми ги използват като лесен начин да отведат потребителите си на определен Интернет адрес.
