Институтът по планинско животновъдство и земеделие в Троян извършва поддържаща селекция на основното стадо каракачански овце за разплод у нас, което наброява 90 животни и се отглежда в стопанство близо до града. За животните обаче отговаря смолянската асоциация за развъждане на цигайски и местни породи овце, чийто председател е доц. Иван Цочев. Самият той и негови колеги от Института през 1973 г. са създали стадото. Всички стопани на каракачански овце са взимали кочове от тук, посочва доц. Цочев 
и допълва, че търсенето на мъжки животни за разплод е по-голямо от възможностите на Института да ги осигури. „Ръцете ни са вързани.“, посочва ученът и уточнява, че приходите от продажбите отиват в централния бюджет на ССА, а институтът изпитва недостиг на средства за своите дейности.
Поддържаща селекция
„Моята роля е да правя поддържаща селекция: поддържам генетично разнообразие, за да не отслабне стадото. Такава селекция е задължителна за всички породи. Колкото по-разнообразен е генофондът, толкова по-дълголетно е животното. Първата реакция на близкородственото развъждане е намаляване на заплождането.“
По стандарт теглото й е от 32 кг до 37 кг, но в резултат на селекцията, която учените правят от 1973 г. и комбинираното пасищно и оборно отглеждане, овцете на Института достигат 41 кг живо тегло. За едно животно под селекция са необходими 1,4 м2 покрита площ и 2 м2 настлан двор, отбелязва доц. Цочев. При овцете, които целогодишно са на пасищно отглеждане лактацията достига 45 кг на овца, а млякото е особено богато на полезни омега мастни киселини.
Добро ниво на субсидиите
Каракачанската овца носи името си от хора, които по етнически произход са траки и са били постоянно в движение. Те са усвоили гръцкия език и са достигали земите на Румъния, където овцата е известна като влашка порода. „Едно време България е имала около 400 000 каракачански овце, а днес са едва 13 000. Проблемът е основно в пазарите. Килограм живо тегло агнешко е 12 евро, а у нас стопаните получават 3 евро/кг. Няма как да се конкурираме с тях.“, казва доц. Цочев. От 2018 г. се предвижда субсидии да получават 10 000 неродствени животни от тази порода. „Това, според мен е достатъчно, но също подлежи на обсъждане.“, посочва доц. Цочев. 120 лв. на овца достига субсидията, която Инстиутът получава на година за отглеждането на каракачанската овца. При пасищните животни сумата достига 180 лв. и това по думите на доц. Цочев е добро ниво, защото достига стойността на едно животно.
Достигнали сме квотите
Организацията за развъждане на цигайски и местни породи овце работи с Тетевенска овца, Копривщенска овца, Старопланински цигай, както и с породите овце Средностаропланинска, Романовска, Каракачанска и Черноглава плевенска. Специалистите на асоциацията насочват фермерите какви породи да отглеждат и как. България вече е достигнала максималната квота овце от Старопланинската порода, които подлежат на европейско подпомагане. Затова ветеринарните специалисти съветват стопаните в Тетевен да отглеждат други породи.
Асоциацията издава документ – кръщелно свидетелство за всяка овца, без което стопанинът не може да получи нищо, а субсидията е 30 лв. на глава животно.“, посочва доц. Цочев.
Как е създадена Тетевенската овца
За интродуцирането на Тетевенската овца у нас доц. Цочев разказва: „През 50 г. години ветеринарен лекар от Тетевен успява да внесе от Източна Германия Вюртембергски овце, които са типично млечни. Настанява мъжкарите в Рибарица. Приплодите на тези животни, които са високо млечни, формират популация, която с времето е призната за порода. При Тетевенската порода кожата на вимето и краката е плешива, вълната е груба. Тази овца има добра плодовитост, а производството на мляко достига 120 л на лактация.“
