С 30 % по-малко са дарените храни през 2017-а година, спрямо година по-рано. През първата половина на 2018 година се наблюдава допълнителен спад в даренията, а причината са кухите законодателни промени, които изискват маркиране на всяка отделна стока и то с надпис, който не може да бъде заличен, коментира за Дарик изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова . През 2017-та година само две от фирмите-дарители са изпълнили условията за маркиране на дарената храна, за да се възползват от данъчните облекчения.
Страната ни произвежда с една трета повече храна, отколкото може да се продаде, а в същото време около милион и половина българи живеят в бедност и сериозни материални лишения, припомни Миланова.
През 2016 година Народното събрание прие промени в законите за ДДС и за храните, с които да бъдат насърчени повече производители и търговци да даряват храни, вместо да ги изхвърлят.
С тях храните с изтичащ срок на годност, които се даряват, се освобождават от ДДС, но трябва да бъдат изпълнени определени изисквания. Едно от тях е всяка една стока да бъде маркирана с надпис “Дарение, не подлежи на продажба”. Като допълнително условие в закона за храните беше въведено тази маркировка да бъде направена така, че да не е възможно нейното заличаване. За храна, която стои на изхода на склада, тези промени не работят, обясни Цанка Миланова.
Въпреки че изискването за маркиране на всяка опаковка е въведено с цел максимален фискален контрол, на практика фирмите-дарители се отчитат пред НАП едва на следващия месец, а стигналите до хранителната банка и до хората в нужда храни не се проверяват от нито един контролен орган, допълни тя.
