Стотици хиляди българи работят “на черно” сезонно в сектора на земеделието в ЕС. По данни на EURISPES – частно италианско сдружение, което се занимава с политически, икономически и социални изследвания в Италия за 2014г. недекларираната работа възлиза на 32%. Според Националния статистически институт на Италия /ISTAT/ 43% от заетите в земеделието в Италия са недеклариран труд, което възлиза на около 400 000 души, в т.ч. 100 000 души, основно чужденци са обект на експлоатация и са принудени да живеят при тежки условия, далеч от санитарни и хигиенни норми.
Българите, които живеят днес в Италия са около 100 000, от които около 30 000 души работят в земеделието – 96,1% са със срочни договори. Голяма част от тях полагат труд на полето в Южните райони на Италия. По данни на синдикатите FLAICGIL във Фоджа и осигурителната система в този регион те са около 4 500 български граждани. Всъщност те са многократно повече – просто са невидими, защото работят на черно. Българите, които идват в този регион да търсят работа са основно от районите около Сливен, Пловдив, Кърджали, Монтана, Търговище, Омуртаг, Попово, Варненско и др. Въз основа на последната ревизия на заетостта в европейското земеделие (2017) работещите наети в земеделието на ЕС се увеличават и са 10 млн. души, а 4 млн. от тях са сезонни мигриращи транс-гранични работници. Повечето от тях живеят от годишния си доход от земеделска работа. Временната работа е все по-често срещано явление особено в Южна и Източна Европа. Социалните условия и права са много по-малко в сравнение с 10 или 20 години по-рано. Изтичащата работна сила от България към страните от т.н. „Стара Европа” е повече от 1 200 000 души – официално работят извън България, над 30 % от тях са сезонни работници в земеделието на Европа. (В Германия – 300 000 души, в Англия – 300 000, в Италия – 100 000, в Испания – 350 000, Гърция – 120 000, във Франция – 40 000, в Австрия – 25000, в Швеция – 9 000 българи .. и т.н).
Европейската Платформа за борба с недекларираната работа, която стартира през 2016 г. признава, че въпреки наказателни, указателни и превенционни мерки, приети от много страни, малко са държавите, които прилагат цялостния подход в тази работа и търсят общ напредък и интегрални резултати. Платформата е категорична, че за да се постигне холистичния подход публичните власти трябва да работят в тясно сътрудничество със социалните партньори.
От друга страна заплащането на труда на земеделските работници с нередовни договори (черна или сива икономика), обект на капоралите е около 25-30 евро/ден, което е 40% по-ниско от заплащането на италианските работници, а работният ден е 10-12 часа дневно. Особен феномен на италианското земеделие е „капоралът” – посредникът, който предоставя работа, като взема част от изработената надница. Той действа в гетата, затворените общности, а в активния сезон един капорал може да менажира по 9-10 хиляди работници. Голям дял от работниците-мигранти в Италианското земеделие идват от Румъния, България, Балканите. По време на прибиране на реколтата тези работници се придвижват на юг от различни части на Европа и се прибират обратно след приключване на сезонните дейности. Те често живеят в гета извън населени места, рядко влизат в контакт със синдикатите или местните институции, мигрират заедно с работата от регион на регион, посочват от Федерацията на независимите синдикати в земеделието.
