Бавно, но трайно България започва да увеличава производството на биогорива. Въпреки че бензиностанциите, в които можем да заредим по- чистия продукт все още са трудни за откриване, цифрите показват, че суровината се преработва и използва все повече в България. Повишението естествено си има своето обяснение. Съгласно действащите директиви страните членки на ЕС трябва да достигнат 10% потребление на възобновяема енергия в транспорта до 2020 г., като се очаква това да спомогне за 20% намаление на емисиите в ЕС спрямо 1990 г. Същевременно пред официализиране е Директивата за намаление на парниковите емисии, полагаща целите за периода 2020 – 2030г. До 2030 г. трябва да се намалят емисиите с 40% спрямо 1990г. Като вземем предвид, че над 30% от тях са от тежкотоварния транспорт, а той консумира дизелови горива, налага се извода, че тези цели могат да се постигнат основно чрез използването на биодизел.
Какво говорят цифрите
През 2015 г. в България са произведени и разпространени 23,815 тона чисти биогорива. От тях биодизел – 18, 282 тона, а биоетанол 5, 533 тона. В сравнение, през 2014 г. производството е било 16, 060 тона. На фона на тези данни производството на чисти горива с добавки е многократно завишено. 
Количеството биодизел и биоетанол, съчетани с примеси, възлиза на 156, 260, 219 тона. От тях 328, 926 тона са били смеси на дизел с биодизел (5 процента обемни), 126 868 612 тона са били с 6 % обемни. Смесите на бензин с биоетанол или етери, произведени от биоетанол (4 процента обемни) са 1 333 124 тона. При 5 % обемни, количеството е почти 3 млн. тона, а най- много е произведено с 6 % обемни – 3,140 млн. тона.
Най- много суровини са използвани от отпадъци на градски пречиствателни станции за отпадни води – 18 793 тона. Следва рапицата – 132 766 тона, слънчогледа – 6 700 тона и употребявано растително масло – 2 550 тона.
Кой произвежда биогоривата в България?
Биодизел в момента се произвежда само от едно предприятие в страната. За мнение „Агрозона“ потърси неговият директор – Димитър Минчев. Говорейки за биогорива, Минчев споделя, че от 2013 г. насам ефективно работят само двама производители – Астра биоплант за производство на биодизел и Алмагест за производство на биоетанол. Според законите в конвенционалните горива трябва да се използват задължително 6 % биодизел или 7 % биоетанол в бензина и тези две предприятия успешно задоволяват част от нуждата на пазара. Останалите количества се внасят от чужбина, като най- много идва от ЕС.
Ползите за аграрния сектор
Ползите от чистите горива, засега са слабо разяснени на широката общественост. Най-голямото им значение е за околната среда и качеството на въздуха, но за България, като страна със силен аграрен сектор – производството на биогорива създава икономика, заетост, активен пазар на селскостопанска продукция, подпомага енергийната независимост, коментира Димитър Минчев. Цифрите еднозначно показват икономическия принос на биогоривата в земеделието. Годишното производство на маслодайни култури в България е около 2 млн. тона слънчоглед и 500 хил. тона рапица.
За вътрешно потребление на масло за хранителни нужди са нужни не повече от 100 хил. тона слънчоглед. „Преди стартирането на производството на биодизел излишъкът се изнасяше на ниски цени поради отдалечеността на пазарите, до които достига. След 2008 година с постепенното навлизане на биогоривата цените на селскостопанските култури започнаха да се търгуват на стойности близки до международните, поради търсенето за преработка в страната и съседни европейски страни. За последната селскостопанска година „Астра биоплант“ е преработила около 300 хил. тона маслодайни семена, с което е произвела вътрешен продукт за страната от над 250 млн. лв. С това производство е създадена пряка заетост на 300 човека и косвена такава на над 1000 човека. „Горното недвусмислено показва, че страната ни има силен интерес за развитието на сектора биогорива“, допълва Минчев.
Производството ще се увеличава
Бъдещето на биогоривата в Бъгария е такова, каквото е в Европа, европейските директиви чертаят политиката на Европейския съюз, а страните членки са длъжни да ги спазват. Съгласно действащите директиви страните членки, включително България, трябва да достигнат 10% потребление на възобновяема енергия в транспорта до 2020 г.
За постигане на европейските цели за намаление на парниковите емисии в транспорта се залага все повече на производството на биогорива от отпадъци във връзка с това, че спестените емисии от тях са близо два пъти повече спрямо биогоривата, произвеждани от земеделски култури.
„Занапред биогорива ще се правят все повече от отпадъци и затова производството ще се насочи все повече към използването на тази суровина“.
Използвани суровини за направата на биогорива:
1. Използвани суровини за производство на биогорива и течни горива от биомаса:
Утайки от ГПСОВ – 18 793 тона
Рапица – 132 766 тона
Слънчоглед – 6 700 тона
Употребявано растително масло – 2 550 тона
2. Произведени количества биогорива и течни горива от биомаса, които отговарят на критериите за устойчивост:
Биогаз от утайки от ГПСОВ – 11 816 тона
Рапица – 57 887 тона
Слънчоглед – 2 573 тона
Употребявано растително масло – 2 396 тона
Произведени количества биогорива и течни горива от биомаса, които не отговарят на критериите за устойчивост:
Рапица – 1 800 тона;
3. Разпространение на вътрешния пазар на произведените биогорива и течни горива от биомаса, които отговарят на критериите за устойчивост:
Рапица – 36 716 тона
Слънчоглед – 2 573 тона
4. Износ – по видове биогорива и направления (ЕС и трети страни извън ЕС):
Рапица – 21 171 тона
Употребявано растително масло – 2 396 тона
