Износът на рапица от България е скочил 110 пъти в периода 2001-2015 г. Царевицата бележи ръст 40 пъти, а пшеницата и маслодайният слънчоглед – 15-16 пъти. Силно се представят също зърнените култури, износът на които нараства 13 пъти. При маслодайните семена увеличението е 12 пъти. Причината за тези резултати е моделът за субсидиране в българското селско стопанство с европейски средства. Износът на фармацевтични продукти е скочил с 11 пъти за периода.
Сравнение на ръста в износа на зърнени култури и фармация показва, че представянето на България е сходно с това на други държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения. ЦИЕ има значително по-голям ръст при износа на тютюневи изделия, а България – при износа на електроника и електротехника, транспортни средства и части, маслодайни семена и стъкло. В ЦИЕ сред водещите 5 групи стоки няма суровини, а в България начело са горивата, медните изделия (трета позиция) и зърното (пета позиция).
България изпреварва Румъния и Словакия по ръст на износа на горива, конфекция, мебели и осветителни тела, стъкло, алуминиеви продукти. Въпреки, че Румъния има съществени собствени залежи, износът й на горива е едва на 4 място по значение. Румъния и Словакия имат по-добър ръст при машини и зърно. Освен тези групи стоки, Румъния впечатлява с износа на фармация, транспортни средства, маслодайни семена и тютюневи изделия.
Големият дял на износа на суровини и стоки с много ниска степен на преработка е показател за нарушени междуотраслови връзки. Суровините се изнасят не защото навън постигат по-добри цени (обратното е), а защото в България няма купувач за тях, се казва в доклада.
България е близо до предела си в износа и почти няма какво повече да предложи на външните пазари. Необходими са инвестиции в нови услуги и нови производства на стоки, както и развитие на хоризонтални кооперации вътре в страната с цел преработка на продуктите и повишаване на добавената стойност. Това е един от изводите в доклад на Българска стопанска камара, озаглавен „Българският износ в периода 2011-2015 г.“, изготвен от Българска стопанска камара.
Необходимо е държавната подкрепа да се пренасочи към все по-задълбочена и последваща преработка на продукти, за да се постигне увеличаване на износа с по-висока добавена стойност. Държавна подкрепа е необходима и за насърчаване включването на българските производители в глобалните вериги на доставки.
За запазване на експортния ръст на български стоки е необходимо увеличено присъствие на други пазари освен ЕС. С приближаване на Западните Балкани към членство в ЕС ще нараства тяхната конкуренция както на пазарите ни, така и в привличане на качествени инвестиции.
Тенденцията към повишаване на технологичното ниво на производствата ще засили търсенето на средно и висококвалифицирана работна ръка. От друга страна, ще се засили излишъкът от неквалифицирана работна ръка, според експертите на БСК.
