Ако разполагате с малък участък, то трябва да цените всеки квадратен метър. В условията на тотален дефицит на свободно място най-добрият изход от ситуацията ще стане използването не само хоризонтално, но и вертикално на пространството.
През последните години модерно стана вертикалното озеленяване. Да украсите стената на къщата си или оградата можете не само с помощта на висящи саксии и кашпи, катерливи растения или живи храсти, но и с помощта на т.нар. вертикални лехи. Какво стои зад тази идея и кои са най- полезните растения за вертикалното озеленяване.
Какво е вертикална леха
Французите поставят началото на системата от вертикални градини, основана на хидропонния метод на отглеждане на растенията. На оградата или стената се монтира метална основа, към която се прикрепва слой от поливинилхлоридна пластмаса и слой полиамидно влакно. Между слоевете полиамид се монтират тръбички за капково напояване.
Отдолу на стената се поставя съд за събиране на вода и отпадъци. Водата или разтворът от хранителни вещества постъпва по тръбичките отгоре, пропива във влакното, в което се намират растенията и изтича отдолу. Тази система обаче е достатъчно сложна и лесно може да се опрости с подръчни средства. Можете да направите вертикална леха от специални окачени джобове, в които се поставят леки пластмасови саксии с растения. Грижите за такава леха обаче са много по-сложни, отколкото обикновена леха, а ефектът, който предизвиква такава композиция, остава уникално впечатление.
Какви растения можете да настаните във вертикалната леха?
Сладка папрат (Polypodium vulgare) – ако ви е нужно да декорирате стената, на която рядко попадат слънчеви лъчи, отличен изход от ситуацията ще стане използването на тази папрат. За разлика от своите близки роднини тази папрат заема съвсем малко място и може сда се отглежда в малък съд.
Грижите за компактното 20-сантиметрово растение не се отличават от тези за големите папрати: своевременно поливане, мулчиране и делене на храста на няколко години.
Седум (Sedum) – това е една от най-популярните декоративни култури. Представителите на този род лесно растят в песъкливи и каменисти почви, почти не се нуждае от от поливане и бързо разрастване. Отделно има много видове. Почвопокривните или полягащи седуми могат да се отглеждат в качеството на ампелни растения. Към тях се отнасят, например, хибридният седум, гъстолистният седум, камчатският седум, многостъбленият седум и др.
Обриета (Aubrieta) – това стелещо се многогодишно растение, което обитава скалите около бреговете на реките. Градинарите обичат обриетата заради липсата на капризи и богатата гама от оттенъци на съцветията. Пищните туфички на това растение много бързо запълват свободното пространство наоколо. Именно затова те често се използват в каменисти градини. Органично изглежда обриетата не само в алпинеуми и рокарии, но и в сандъчета и кашпи.
Подберете за обриетата нужната почва – добре дренирана, и достатъчно слънчева светлина.
Дебелец (Sempervivum) – заради сходството на розетките на дебелеца с розата растението бива наричано „каменна роза”. Съществуват около 500 вида дебелец. Както и всички други сукуленти дебелецът предпочита леки песъкливи почви и дългите слънчеви вани. Затова в никакъв случай не трябва да ги засаждате на тежки глинести почви или дълго време да ги оставяте на сянка.
Пожаревска камбанка (Campanula poscharskyana) – това е малко тревисто многогодишно растение. Средната височина на вида се колебае в пределите на 10-20 см, въпреки че съществуват и сортове великани, достигащи 30 см. Расте изключително на скали и каменисти участъци. Растението обича леките рохкави почви с неутрална реакция. За да се чувства комфортно и да радва с постоянен цъфтеж, най-добре е садите тези камбанки на полусянка или на слънце.
Розмарин (Rosmarinus officinalis) – това е класическа билка с приятен вкус и пикантен аромат, който напомня миризмата на хвойна. Отглежда се като многогодишно растение. Обича леката песъклива почва и не понася застояването на вода. Ако имате на двора си лятна кухня, можете да си направите близо до нея вертикална градина, в която да растат билки и ниски листни зеленчуци.
