Продажбите на дребно също са се удвоили за периода 2012-2020 г.
Делът на земеделската земя в ЕС за биологично земеделие се е увеличил с повече от 50% през периода 2012-2020 г., с годишно увеличение от 5,7%. През 2020 г. 9,1% от селскостопанските площи в ЕС са били отглеждани по биологичен начин. Като цяло, макар и със значителни различия в държавите-членки, органичните ферми са по-големи от конвенционалните ферми и се управляват от по-млади мениджъри на ферми. Повтаряйки растежа на производството, продажбите на дребно на органични продукти са се удвоили в ЕС между 2015 г. и 2020 г. Това са сред основните заключения на доклада за пазара относно биологичното земеделие, публикуван от Европейската комисия (ЕК).
Четирите страни с най-големи площи за биологично земеделие в ЕС са Франция, Испания, Италия и Германия, като заедно представляват 52% от общата площ през 2012 г. и 59% през 2020 г. Най-големият дял от площите за биологично земеделие в ЕС е посветен на постоянни пасища (42%), следван от зелен фураж (17%), зърнени култури (16%) и трайни култури, като плодове, маслини и лозя (11%). Въпреки значителния растеж, органичното животновъдство все още представлява малък дял от общото животновъдство в ЕС, между 1% и 7% в зависимост от сектора.
Във време, когато за ЕС е от решаващо значение да намали зависимостта си от торове по геополитически, екологични и икономически причини, данните от мрежата за данни за земеделската счетоводна дейност на ЕС (FADN) показват, че фермите за биологично производство на растения харчат много по-малко за тези продукти и за пестициди, отколкото конвенционалните ферми. Фермите за органични полски култури спестяват 75-100% от разходите за продукти за растителна защита на хектар и 45-90% от разходите за торове на хектар в сравнение с конвенционалните ферми. Органичните ферми имат средно по-ниски добиви (5-30% по-ниски за добивите на култури например) и в някои сектори имат по-голяма нужда от работна ръка, за да произведат същата стойност на продукцията като конвенционалните ферми. Те все още генерират подобен или по-висок доход на работник благодарение на по-високите цени, както и по-високите нива на подкрепа от ЕС, произтичаща главно от Общата селскостопанска политика (ОСП).
