Евтиният внос може да остави без поминък 100 хиляди българи
Като дестинация Южна Америка е много приятно място за почивка, но в последно време пчеларите у нас буквално изтръпват, като чуят за този регион на света. И това не е случайно – в края на юли приключиха 19-годишните преговори между Европейската комисия и търговския блок Меркосур. В него влизат Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай. Политическото споразумение вече е постигнато, в момента изготвеният текст за реално търговско споразумение е разпратен за ратификация до всички страни-членки на Европейския съюз. В документа има няколко групи стоки, които след подписване на търговското споразумение ще имат безмитен достъп до територията на цялата общност. Една от тези позиции е именно пчелният мед. Предвижда се безмитен внос на 45 хиляди тона от сладката храна от Меркосур. “Това ще затвори изцяло пазарите на български мед в Европа, понеже цените, на които ще влезе меда от Латинска Америка, ще бъдат изключително ниски. И в момента има внос от тези страни, върху който е наложено мито от 17,3 процента. Въпреки това цените на меда от Южна Америка са с 30% по-ниски от нашите. Ако това мито падне, разликата в цените ще достигне 50%, което ще затрудни много работата на българските пчелари и ще принуди сектора да търси други пазари, които не са толкова популярни и гостоприемни като Европа”, споделя за Агрозона Владимир Русев, председател на Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти. Той е убеден, че в момента за нас няма алтернатива на този пазар.
Този импорт има и друг аспект – нормите, спазвани от пчеларите и преработвателите в Южна Америка, се различават до голяма степен от изискванията, които са задължителни в Европейския съюз. Тук очакванията са много завишени в унисон с високите претенции на крайния клиент – европейският потребител.
Притеснително е, че на територията на Южна Америка се използват доста пестициди. По официална информация става дума за около 240 субстанции, които са забранени от властите в Европа. Има реална опасност чрез вноса на конвенционален мед от тези страни, който не се изследва за тези пестициди, те да попаднат на територията на ЕС. Това може да бъде опасно и за хората, и за самите пчели, които се отглеждат на нашия континент. Тези вредни съставки може да достигнат до нашите кошери по най-различни начини, като един от най-възможните е когато с такъв мед се захранят пчелите, тъй като е доста по-евтин и хората ще го купуват без да знаят подробности за неговия произход.
Договорът носи негативи за българските пчелари
Междувременно търговското споразумение с Меркосур стана част от дневния ред и на земеделските министри в Европа. Министър Десислава Танева коментира в края на септември в Хелзинки, че документът ще се отрази негативно на пчеларите в България. ,,Отчитайки интересите на евентуалните засегнати сектори, България не би могла да подкрепи изцяло ратифицирането на търговското споразумение в частта, касаеща селскостопанските стоки. Споделям притесненията на бранша”, допълни Танева. По време на среща с френския й колега стана ясно, че Париж също не приема в този вид търговското споразумение.
В София вече е проведена среща между родните пчелари, които се притесняват от резултата от това споразумение и министър Танева. “Министърът е наясно много добре какви биха били последиците не само за пчеларството, а въобще за цялото земеделие в България и за Европейския съюз”, сподели още Русев. Преди ратификацията на споразумението браншът търси подкрепа и от родните депутати.
Очакванията са свързани с това и други страни да не приемат заложените в споразумението отстъпки в областта на земеделието, които в някои браншове ще бъдат пагубни за европейските фермери. Освен медът без мито ще се внасят говеждо и пилешко месо, ориз, царевица и още доста земеделските стоки, които се произвеждат в тези четири страни. Има съмнения и достатъчно основания да се смята, че част от палежите на гори в пустинята Амазонка в Бразилия са свързани именно със споразумението Меркосур, защото така се разчистват територии за отглеждане на животни и земеделска продукция. Европа също ще получи възможност за безмитен внос на някои стоки като това са на първо място автомобилите. В момента митото им е 30%. Така вероятно ще приключи дългогодишната битка на немските концерни да стъпят на тамошните пазари. Процес, от който ние не само няма да спечелим, но и ще генерираме сериозни загуби. Полският министър на земеделието също е изразил ясната си позиции против това споразумение, но когато става въпрос за политика знаем, че всичко е възможно да се случи.
До 40 евро субсидия за кошер
Как ще се справим с тази ситуация е трудно да се каже, но единият начин е като се осигурят пазари, където да се реализира българския пчелен мед на достойни цени. Но когато няма такива пазари остава другата възможност – субсидия на пчелен кошер от страна на Европейския съюз в рамките на 30 и 40 евро годишно, предлага Владимир Русев. Тези пари биха заместили в някаква степен печалбата и ще позволят на сектора да продължи да съществува.
Комисарят по земеделие Фил Хоган спомена в свое изявление, че част от земеделските производители в Европа ще бъдат с накърнени права и ще понесат икономически загуби. От думите му става ясно, че за фермерите е предвидена помощ в размер на един милиард евро. “Именно от тази сума ние можем да поискаме субсидия за пчеларите от 30 – 40 евро, но тази помощ трябва да бъде съпроводена с много строг контрол, за да нямаме отклонение на нито един европейски цент”, смята Русев.
В същото време има много голям проблем и с вноса на украински мед. Има квота за 8.2 тона безмитен внос на мед в Европа. На практика под европейски пазар трябва да разбираме четири – пет немски фирми и две френски фирми, споделя експерта. Те контролират целия поток и в европейски, и в световен мащаб. Украинският мед също е с по-ниска цена от нашата, а като параметри конвенционалния мед е близък до нашия, като там преобладава медът от слънчоглед.
Всъщност предстои територията на ЕС да се наводни с евтин вносен мед, за който не е плащано мито. Общото количество е над 50 хил. тона. Към този обем трябва да добавим и вноса от други трети страни, включително и Китай. При импортът от Украйна въпросът е геополитически и там промяна почти не се вижда.
Около 100 хил. семейства в България ще бъдат засегнати от вноса от Меркосур и ще останат без доходи. Става дума предимно за пчелари, производители на амбалаж, работници в преработвателните заводи. Опасността е много голямо, а тези хора ще преминат в редиците на социалната система.
За да се намали тежестта на този удар, ще се иска намаление на квотата от 45 000 тона годишно и засилен контрол върху количествата, които влизат от там, както и да бъде въведена субсидията от 30-40 евро.
Обединението на пчеларите, мисия почти невъзможна
Проблемът с обединението на пчеларите в една обща асоциация отдавна стои на дневен ред. Типичен пример за дружна и целенасочена работа е Полша. При над 40 милиона души население в тази страна има само една пчеларска асоциация и нейният председател е буквално със статут на президент, разказва Владимир Русев, който е също така и председател на Полско-българската търговска камара. Шефът на пчеларския съюз влиза във всяка институция и думата на полските пчелари в действителност се чува, а те успяват да отстоят своите права.
Цялата история – на етикета
Заедно с Испания българската фирма, която членува в Европейската федерация на преработвателите и фирмите, които пакетират меда и го продават в хранителните вериги, е предложила на етикета на всяко едно бурканче да е изписано от кои страни има мед в микса и какъв процент. Така потребителят не се въвежда в заблуда. Освен това ще се даде шанс на европейските пчелари, включително нашите, да продават своята продукция на по-добри цени. Европейските потребители искат европейски мед. Към момента може да се купи бурканче сладка течност, на чийто етикет много семпло е посочен произходът – ЕС или извън ЕС. При това положение може да има 99% мед от Южна Америка и 1% от европейска страна. От 2020 г. обаче влиза в сила задължението на етикета да бъде изписано детайлно не само страната производител, но и в проценти какъв вид мед има в микса. Така ще се отвори пазар за нашия мед, смята Русев.
Освен това се настоява да бъдат въведени нови методи за изследване, които да ограничат вноса от Китай.
Дестинации за БГ меда
Около 12 000 тона мед се добиват в България в добрите сезони. От тях едва около 2000 тона се предлагат на българския пазар под различна форма. Според данни на Департамента по земеделие към Европейската комисия, България е на едно от последните места по консумация на пчелен мед на глава от населението. “Останалото количество мед се стремим да продаваме предимно в Германия, Франция, Австрия, Италия и Гърция. В северните държави реализираме по-малко”, споделя Владимир Русев.
На този етап обаче има и друга борба – да спрем да изнасяме меда като суровина във варели, която на Запад пакетират и продават в бурканчето на дребно. Там печалбите са доста по-големи и се генерират от няколко немски и френски фирми. Чрез различни лобита и механизми се ограничава достъпът на страните от периферията на Европейския съюз до търговията на дребно.
През тази година цените се срутиха и сделка с конвенционален мед на 2.30 евро/кг е истински късмет. При биологичния мед цените започват под три евро, а при някои сделки достигат и до 3.20 евро за кг. В същото време конвенционален мед от Аржентина и Бразилия се търгува на долари 1.50 долара за кг, а биологичния – на два долара. В магазините на Запад цените започват от три – пет евро и достигат до 10-12 евро, но не за килограм, а за други по-малки разфасовки от 250 до 800 грама. Само една от водещите фирми за търговия с мед, която е немска, прави около 300 млн. евро годишен оборот, даде за пример Владимир Русев. При тази ситуация възможностите да се отхапе от този пазарен дял са направо символични.
