30% от площите с пшеница в Добруджа ще дадат не повече от 150 дка/тон. Такава прогноза направи пред „Агрозона“ проф. Иван Киряков, завеждащ отдел Селекция на зърнено-житни и бобови култури в Добруджанския земеделски институт. Според него фактори за тазгодишната реколта в Добруджа са три – климата, сортовете и извършените агромероприятия.
Проф. Киряков определи реколтната 2019/2020 година като много специфична. „От една страна имаше много малко валежи през зимата, беше топла и в същото време екстремни засушавания през пролетта. От октомври до края на май валежите са около 193 литра на квадратен метър, което е половината от обичайната норма. В някои райони, особено в Черноморието – Балчик, Каварна, Шабла, някои райони на Генерал Тошево, валежите са още по-малки. Това неминуемо доведе до много разреждане на пшеницата и силно стресиране“, коментира проф. Иван Киряков.
За сортовете той спомена, че у нас е разпространена основно селекция от Централна и Западна Европа. Там климатичните условия са подходящи за отглеждането им, каквито са били у нас годините от 2016 до 2019 година – мека зима, добри валежи през пролетта и през лятото. „За съжаление, тази година беше типична, характерна за Добруджа, като изключим липсата на зимни валежи. В Добруджа винаги април е силно засушлив“.
Проф. Киряков е категоричен, че фермерите тази година не са се съобразили с климатичните условия. :Високо продуктивните пшеници изискват повече торене. Родната селекция е по-ниско продуктивна и иска съвсем друго торене. Фермерите не съобразиха, че февруари-март нямаше достатъчно валежи, за да могат да вкарат всички торови норми. Много от тях споделят, че са допуснали грешката да вкарат второ торене през март, надявайки се, че ще има валежи и че пшеницата ще върви по-добре. Всички тези условия създадоха предпоставка културите да не се развият както трябва. Повечето от посевите имат много плитко разположена коренова система. Валежите съответно бяха повърхностни и при засушаването през април нещата станаха много сериозни“.
Към момента в Добричка област има много заявления за пропаднали посеви и спад на добивите, защото края на април – началото на май, посевите, които изглеждаха сравнително добре започнаха да проявяват белокласие заради засушаването. На някои полета класовете абортираха като оставиха само 1/3 озърняване. На други места озърняването е 2/3.
