Петко Симеонов: Секторът е пред колапс
Настоящата година се оказа изпълнена с предизвикателства за пчеларите в България. Климатичните промени, ранните горещи вълни и сушата доведоха до неочаквани и трудни условия за развитието на пчелните семейства и добива на мед. Въпреки усилията на пчеларите, много от тях се изправиха пред сериозни проблеми, свързани с намалени добиви и ниски изкупни цени. Как протича пчеларската година, какви са основните трудности и как се отразяват те на пчеларския сектор – тези теми коментираме днес с Петко Симеонов, управител на призната организация на производители на мед и пчелни продукти „Бългериан Органик Фуудс“ ООД.
Началото на годината и ранните проблеми
2024 като цяло е много трудна година. Последните години са много различни и не си приличат една с една по мероприятия и поведение на пчелите. Тази година започна много ударно с горещите вълни, които дойдоха много рано. Пашата започна да се развива един месец по-скоро от очакваното. Пчелите не бяха съвсем добре развити, за да посрещнат най-ранните паши. Например реколтата от рапица беше почти нулева. След това започна акацията. Там имаше страхотен цъфтеж и пчелите горе-долу вече бяха наваксали. За съжаление обаче имаше дъждове и в повечето райони добивите са по-ниски от това, което очаквахме. По-високи са от миналата година, защото тогава почти нямаше абсолютно никаква акация. Тази година има добиви, но на малко места са значителни, въпреки много сериозния цъфтеж. След това пчелите добре се развиха и тези, които са в горски райони за мен лично имат доста добри добиви – основно горска и ливадна. Заради жегите излезе и мана. При липата също има добри резултати, но не във всички райони.
В Южна България обаче наблюдаваме много ниски добиви заради продължителната суша. Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Чирпан и Хасково регистрират много ниски добиви, основно заради сушата. Там пчелните семейства не са в много добро състояние.
Повсеместно слънчогледа тази година заради сушата не дава много нектар, но за сметка на това, ако в района на пчелина има гориста или ливадна паша, това компенсира ниските добиви от слънчогледа.
Здравословно състояние на пчелите
Общото състояние на пчелите е добро към момента. Пчеларите вече трябва да гледат за опаразитеност. Последните години нивата на акари са доста завишени. Това е един от резултатите и на топлите зими, защото почти постоянно има пило в пчелните семейства и цикълът на акара не се прекъсва.
Кога да започнат обработките срещу акари е много специфично и зависи от съответния регион. Тази година пчелите започнаха да се развиват много рано. Февруари и март месец имаше обилен цъфтеж на всякакви растения и сезона стартира буквално 1 месец по-рано. В момента в Южна България пчелите се зазимяват вече, въпреки че е средата на лятото. Според мен третирането срещу акари трябва да започне веднага след изваждане на меда. Пчелите в момента започват да се подготвят за зимата и да залагат производство на зимните пчели. За тази цел те трябва да са защитени и спокойни, а акарите са предпоставка за по-отслабена имунна система на пчелите. Общата им жизненост намалява, когато се развиват и в пчелното семейство има по-голяма опаразитеност. На есен, когато вече няма пило може да се прави нещо допълнително, но ако сега не е започнато третирането, наесен вече ще е късно и няма да има достатъчно пчели в кошера.
Подпомагане де минимис за пчеларите
До момента има две внесени искания за предоставяне на де минимис за пчеларите. И това е абсолютно наложително. Особено в Южна България ситуацията е изключително тежка от гледна точка на добиви. Отделно тази турбуленция, която има на пазара на пчелен мед ни удари много сериозно като производство. Поставени сме в едни непазарни условия и съответно трябва да търсим някакви непазарни мерки за подпомагане, като де минимис.
Проблеми с изкупните цени
По отношение на изкупните цени за съжаление няма никаква разлика спрямо предходни години. Продължаваме да наблюдаваме много сериозна стагнация на пазара. Търсенето е много ниско. За съжаление миналата година цените се сринаха в порядъка на 50% от изкупните цени. Засега не виждам някаква генерална промяна в поведението на изкупувачите. Българският мед отива основно за Европейския пазар, а пазарът на мед в Европа се движи основно, когато стане студено. Това е моментът, в който хората започват да търся мед.
Към момента добивите в съседните държави са добри и това също е предпоставка за натиск на цената и непозволяване на сериозно вдигане на цената. Ако няма значително ограничаване на вноса от Украйна, което също не го виждам като някаква перспектива, не очаквам да има някакви промени в изкупните цени. Секторът е пред колапс. Няма как да се развива тази дейност и масово колеги се отказват, защото не могат да издържат финансово на ситуацията.
За конвенционалния мед цените в момента варират от 3,80 до 4,20 лв./кг, а за биологично произведения мед около 4,50 – 4,80 лв/кг. Лошото е, че няма търсене дори и на тези ниски цени, а цената няма как да слезе по-надолу.
Реалните производители срещу фалшивите продукти
Проблемът на реалните производители е, че те се борят с фалшиви продукти. 1/3 от меда в Европа е с компрометирано качество, произход или автентичност. Няма как производител на реално производство и себестойност да се бори с един фалшив продукт. Докато няма сериозна регулация и разделение между автентични и фалшиви продукти, това производство няма как да продължи да съществува.
Забавени приеми и договори по пчеларски интервенции
Има един фундаментален проблем с пчеларските интервенции. Става въпрос за изключително мудната и бавна обработка от страна на администрацията. Тази година примът по интервенциите беше много забавен, но още повече се забавиха с класирането на одобрените кандидати и изпращането на договорите. Първите договори започнаха да се изпращат през юни месец, като се има предвид, че сегашния сезон започна през февруари. Пролетното третиране пчеларите го направиха през март месец без да имат никаква идея дали ще бъдат или няма да бъдат одобрени по интервенцията.
По-голямата част от договорите бяха изпратени в края на юли и това води до там, че не може да се планират никакви дейности и инвестиции. Това създава огромен проблем за целия сектор. Като се прибави на този фон и ситуацията с ниските изкупни цени и икономическата обстановка, това напълно спира хората да правят каквито и да било инвестиции.
Според мен ще има изключително ниско усвояване на бюджета и през тази година. Кандидатстването по интервенциите трябва да започне в периода септември-октомври. Договори или поне уведомления, че са одобрени кандидатите, трябва да има до ноември месец или най-късно до края на календарната година, за да може пчеларите да планират следващия пчеларски сезон. Не стига, че секторът няма никакво подпомагане, но и средствата, които са отделени специално за финансиране в пчеларството не се случват, заради едно чисто техническо забавяне на нещата. Ако сме в ситуация, когато имаме растящ пазар и хората мислят да инвестират в стопанствата си дори и без подпомагане, това не е чак такъв голям проблем. Но в момента ситуацията е просто убийствена. Заради късното подаване на договори към пчеларите вероятно те масово просто няма да ги подпишат.
Необходимост от бързи мерки за спасяване на сектора
Ситуацията е много, много тежка. Трябва да се вземат някакви краткосрочни мерки, които ще имат бърз ефект за подпомагане на сектора. Проблемът е първо с пазара. Най-лесно е да се улесни достъпа на местните производители до локалните пазари, било то чрез обществени поръчки. Необходим е и качествен контрол върху продуктите, които се реализират през тези обществени поръчки. Това може би е вариант, който да даде бърз ефект за задвижване на пазара. След това вече дългосрочно да се мислят политики за по-добро позициониране на българския мед в Европа и на външните пазари. Всичко това е свързано със сериозен контрол за автентичност. А в България няма техническа възможност да се правят такъв тип анализи. Необходимо е да се инвестира един ресурс за контрол и подобряване на продуктите, които в крайна сметка ние ядем като потребители.
