20% спад на площите с биопроизводство за 2 години

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
3 Минути

Основното предизвикателство е тежката бюрокрация

Българското биоземеделие значително изостава от европейското и то не само по отношение на производство, но и на консумация на биохрани. Според статистика, която видях, става ясно, че земеделските производители, които предлагат биопроизводство и площите с такова, намаляват всяка година. Въпреки всички усилия и субсидии основното ни предизвикателство е тежката бюрокрация. Контролът е изключително голям, земеделските производители се отказват и се вижда, че за 2 години площите с биопроизводство са намелели с близо 20%. Това заяви Ивайло Тодоров, предприемач в земеделието в предаването ”Made in Green”.

”Изискванията са много сериозни, регламентът за биопроизводство е тежък, пътят за сертифициране е сложен и нивата на контрол са много. Истината е, че може би, за да имаме истинска биохрана и за да знаят хората, че като купят нещо, то наистина е био, контролът трябва да остане, но да се оптимизира”, допълва още той.

Кампанията ”Be оrganic!”

В ефира на предаването Тодоров разказва повече за кампанията ”Be оrganic!”, чиято цел е повишаване на производството и увеличаване на потреблението на биохрани. Идеята е да се направят посещения във ферми, интерактивна карта на биофермите, да се организират отворени дни в тях, за да види обществото как се произвежда тази храна и да се увери в качеството й.

Доверието на потребителите в биохраните не нараства, тъй като те се сблъскват с невярна или с малко информация, коментира още той.

”Цените на биохраните неслучайно са по-високи, защото изискванията, които споменах, са доста и включват това да се използват определени биологични торове и препарати, които са предназначени за биопроизводство. Всички те са на органична основа и са много по-скъпи”, допълва той.

На въпроса дали е постижимо при предприемане на необходимите мерки пазарът на биохрани у нас да нарасне и да измести по процентен дял конвенционалните храни Тодоров е оптимистичен. По негови думи това е възможно, но трябва да се положат усилия както от държавата, така и от бизнеса. Според него в България има както качествени, така и некоректни производители и онези, които работят коректно, трябва да посочват тези, които не го правят.

”Трябва да покажем добрите примери – тези, които водят до повишаване на доверието, консумацията и производството!”, заключи той.

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА