20% спад на площите с биопроизводство за 2 години

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
3 Минути

Основното предизвикателство е тежката бюрокрация

Българското биоземеделие значително изостава от европейското и то не само по отношение на производство, но и на консумация на биохрани. Според статистика, която видях, става ясно, че земеделските производители, които предлагат биопроизводство и площите с такова, намаляват всяка година. Въпреки всички усилия и субсидии основното ни предизвикателство е тежката бюрокрация. Контролът е изключително голям, земеделските производители се отказват и се вижда, че за 2 години площите с биопроизводство са намелели с близо 20%. Това заяви Ивайло Тодоров, предприемач в земеделието в предаването ”Made in Green”.

”Изискванията са много сериозни, регламентът за биопроизводство е тежък, пътят за сертифициране е сложен и нивата на контрол са много. Истината е, че може би, за да имаме истинска биохрана и за да знаят хората, че като купят нещо, то наистина е био, контролът трябва да остане, но да се оптимизира”, допълва още той.

Кампанията ”Be оrganic!”

В ефира на предаването Тодоров разказва повече за кампанията ”Be оrganic!”, чиято цел е повишаване на производството и увеличаване на потреблението на биохрани. Идеята е да се направят посещения във ферми, интерактивна карта на биофермите, да се организират отворени дни в тях, за да види обществото как се произвежда тази храна и да се увери в качеството й.

Доверието на потребителите в биохраните не нараства, тъй като те се сблъскват с невярна или с малко информация, коментира още той.

”Цените на биохраните неслучайно са по-високи, защото изискванията, които споменах, са доста и включват това да се използват определени биологични торове и препарати, които са предназначени за биопроизводство. Всички те са на органична основа и са много по-скъпи”, допълва той.

На въпроса дали е постижимо при предприемане на необходимите мерки пазарът на биохрани у нас да нарасне и да измести по процентен дял конвенционалните храни Тодоров е оптимистичен. По негови думи това е възможно, но трябва да се положат усилия както от държавата, така и от бизнеса. Според него в България има както качествени, така и некоректни производители и онези, които работят коректно, трябва да посочват тези, които не го правят.

”Трябва да покажем добрите примери – тези, които водят до повишаване на доверието, консумацията и производството!”, заключи той.

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама