Бюджетът на ОСП трябва да бъде запазен на текущите нива за ЕС-27 в текущи цени, съгласно съвместно изявление на делегациите на 20 държави членки, включително България, представено по време на последния Съвет на ЕС по земеделие и рибарство.
По инициатива на Франция, подкрепена от Австрия, България, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Гърция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Словения, Хърватска и Белгия, групата от държави-членки настоява за стабилен бюджет за ОСП, който „да посрещне новите предизвикателства пред европейското селско и горско стопанство“, както и „очакванията на европейските граждани“.
Държавите членки също така обръщат внимание на „спешната нужда да се предприемат действия по отношение на климатичните промени“. По време на своето изказване френският министър на земеделието Дидие Гийом, настоя, че „не може да се постигне компромисно споразумение, без да има яснота относно бюджета“, като изрично подчерта ролята на селскостопанските разходи за „посрещане на бъдещите предизвикателства“.
Като се има предвид несигурността относно дългосрочната финансова перспектива, френският министър заяви, че „нито един от трите проекторегламента не може да се счита за договорен“. Стабилен бюджет за ОСП е от ключово значение за селско стопанство, което е „иновативно, устойчиво и проправя път за опазване на околната среда“.
Призивът за запазване на бюджета на ОСП беше представен точно преди срещата на европейските лидери на 17-18 октомври, по време на която се очакваше да се постигне напредък в разговорите по отношение на Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2021-2027 год. Комисар Фил Хоган заяви пред репортери, че държавите членки искат „да видят, че имат на разположение финансовите средства, преди да постигнат споразумение за политическите мерки“, което е напълно разбираемо, по негово мнение. Други важни теми, обсъдени по време на Съвета, включваха обвързаната подкрепа, външната конвергенция, еко-схемите и таваните. По отношение на бъдещите правила за обвързана подкрепа, няколко държави членки (България, Белгия, Унгария) изрично настояха за продължаване на този вид подпомагане, докато други държави членки (като Германия, Дания, Холандия и Швеция) изказаха противоположна позиция. Те настояват за ограничаване на обвързаната подкрепа, тъй като този вид подпомагане води до нарушаване на конкуренцията на пазара.
Във връзка с външната конвергенция, няколко държави членки (като Италия, Дания, Холандия и Белгия) са категорично против предложението на Комисията за изравняване на плащанията, но от друга страна, Латвия и Словакия настояха за по-амбициозен подход. Еко-схемите също бяха обект на засилена дискусия, като комисар Фил Хоган призова да не се „намалява екологичната амбиция на бъдещата ОСП“.
Франция, Германия, Испания и Португалия настояваха новите еко-схеми да бъда задължителни за прилагане от държавите членки. Италия беше критична към еко-схемите и изрази опасения, че ще има дублиране на еко-схемите по Стълб 1 и мерките по Стълб 2 (агро-екологични мерки). Люксембург настоя за доброволно прилагане на еко-схемите.
Относно таваните, Дания, Чехия и Румъния поискаха доброволно прилагане на таваните на подпомагане за големите ферми. Няколко държави членки приканиха Комисията бързо да представи предложение за преходни правила за ОСП през 2021 год., предвид това, че новата ОСП трябва да влезе в сила от началото на 2022 год.
Намерението на финландското председателство е да използва следващите срещи на министрите през ноември и декември 2019 год. за обсъждане на екологичната амбиция и новия модел на прилагане, както и да представи нови ревизирани версии на трите проекторегламента до началото на декември.
Делегациите изразиха съгласие, че докладът на Председателството за напредъка на реформата на ОСП е добра основа за обсъждане, но трябва да се работи още по отношение на зелената архитектура, гъвкавост на плащанията, новия модел на изпълнение – показатели, оценка и отчитане), дефиницията на „истински земеделски стопанин“ и секторните интервенции. Министърът на земеделието на Финландия Яри Леппа заяви, че председателството има за цел „да стигне толкова далече, колкото е възможно в Съвета“, когато се повдигна въпроса за актуализираните текстове по трите регламента.
