Силна политическа подкрепа за фермерите: Министър Христанов обеща деполитизация и прозрачност, а Президентството определи сектора като гарант за националната сигурност
12-ата Национална среща на земеделските производители в България се утвърди като най-авторитетната платформа за стратегически диалог в сектора. Форумът, организиран от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в Казанлъшките минерални бани , събра на едно място държавната власт, бизнеса и научната общност, за да начертаят обща стратегия за стабилност на българското производство в контекста на глобалните икономически и климатични промени.
Новата визия на АЗПБ: „Нов обществен договор“
Председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов откри форума с емоционална и аналитична реч, в която подчерта, че секторът е на прага на нова ера, белязана от геополитическа нестабилност и икономически натиск.
„За 12-и път се събираме, но тази година е специална – тя съвпада с началото на нов етап в световните отношения. Старият модел престава да работи. Днес не можем да разчитаме само на собствената си издръжливост и инат. Ако искаме да оцелеем при следващите бури, ще ни бъде необходима категоричната подкрепа на държавата и на българското общество,“ заяви Върбанов.
Той призова за изработването на нов обществен договор и дългосрочна стратегия, която да постави на първо място българския производител.
Пълна подкрепа от министър Иван Христанов
Служебният министър Иван Христанов даде ясен знак, че държавата застава зад исканията на бранша. Той пое ангажимент за пълна прозрачност, деполитизация и борба с корупцията.
„Министерството има нужда да бъде равно приближено към всички сектори. Аз мога да поема ангажимент, че този политически кабинет няма да залита в лобизъм. Единственото, от което ще се водим, са колективните цели на целия сектор,“ категоричен бе Христанов.
Министърът обяви готовността на индикативния календар на МЗХ и ДФЗ, подчертавайки: „Ние сме тук да отстояваме политики, а не политика или политици.“
ДФ „Земеделие“: Исторически рекорд в подпомагането
Изпълнителният директор на ДФЗ Ива Иванова представи детайлен отчет, показващ безпрецедентен обем на финансова подкрепа. През 2025 г. Фондът е разплатил рекордната сума от над 4,4 млрд. лева.
„Моята лична амбиция е Държавен фонд „Земеделие“ да стане институция, в която всеки фермер получава подкрепата си бързо, без излишна бюрокрация и с пълна проследимост на процеса. За мен това означава реална прозрачност – когато земеделецът може във всеки момент да види къде се намира заявлението му,“ заяви Иванова.
Тя анонсира и нови интервенции за Кампания 2026, включително насърчаване на консервационни обработки на почвите и биологично животновъдство.
Гласът на Европа и административните облекчения
Снежана Благоева от Постоянното представителство на България в ЕС подчерта предимствата на новата Многогодишна финансова рамка: „Липсата на таван за национално съфинансиране позволява на всяка страна да инвестира допълнителен собствен ресурс според специфичните си нужди.“
Тя посочи, че новата рамка е структурирана в три основни части – национални и регионални планове, Европейски план за конкурентоспособност и инструмент „Глобална Европа“, най-голям интерес за България представляват плановете за национално и регионално партньорство, където ще се прилага ОСП.
Същевременно Виргиния Горова (дирекция „Директни плащания“) анонсира принципа „Една ферма – една проверка“, който ще намали административната тежест за Кампания 2026.
Петиция за оцеляване: По-ниско ДДС за българската храна
Като ключов инструмент за реализирането на тази нова визия, АЗПБ стартира мащабна петиция за законодателни промени. Инициативата предвижда въвеждането на преференциални данъчни условия, обвързани с използването на български суровини:
- 9% ДДС за храни, произведени и преработени в България с родни суровини.
- 5% ДДС за биосертифицирани български храни.
- Забрана на имитиращите продукти (след данни, че 1/6 от консумираните млечни продукти у нас са имитиращи).
„Поискахме нова визия, защото вървим към нов световен ред и вероятно ще преминаваме от криза в криза. Крайно време е да консумираме българска храна,“ допълни Върбанов.
Глобален икономически поглед и професионален диалог
В рамките на форума бе представен и задълбочен поглед върху макроикономическата рамка, в която функционира българският агробизнес. В 12-ата Национална среща участва и бившият министър на икономиката Николай Василев, управляващ партньор в „Експат Кепитъл“ (Expat Capital) и председател на Българската CFA асоциация. Той представи анализ на тенденциите в световната икономика и политика и тяхното отражение върху българския бизнес. Василев очерта основните предизвикателства пред глобалните пазари и подчерта необходимостта от гъвкавост на местните компании в условията на динамични геополитически промени.
„Като представител на финансовия сектор благородно ви завиждам, че вашият министър само на няколко дена, реши да пътува три часа от София, за да види неговата ресорна конференция. Нашият бранш познава министър Христанов като един много добър професионалист в инвестиционната сфера,“ сподели Василев.
Институционално признание от Президентството
Форумът бе приветстван и от официалния адрес на Илияна Йотова, която определи земеделието като стратегически стълб за развитието на България:
„Приемете моите искрени поздравления по повод провеждането на XII-та Национална среща на земеделските производители в България под мотото „Земеделие между риска и възможностите“.
В условията на трансформация на международната търговия, климатични предизвикателства, икономическа несигурност и променяща се регулаторна среда, секторът се намира на кръстопът между изпитанията и новите хоризонти за развитие. Рискът е реалност, но и възможностите са повече от всякога.
Земеделието е стратегически стълб за развитието на България — гарант за продоволствена сигурност, двигател на нашата икономика и пазител на българските традиции. В условията на засилени разговори за стратегическата автономия на Европейския съюз е важно да помним, че ключов елемент от нея е осигуряването на достъп до безопасна и достатъчна храна.
Това изисква от националните и европейските институции да продължат да инвестират в устойчиво земеделие и да подкрепят местните производители в адаптацията им към бързо променящите се пазарни условия.
Настоящото събитие е доказало своя успех като пространство за обмен на идеи и практически съвети за повишаване на конкурентоспособността на стопанствата. Вярвам, че с отдадеността на земеделските производители и помощта на иновациите в науката и технологиите България може да има земеделие, което умело управлява риска и уверено се възползва от възможностите.“
