10 сигнала за щети от кафява мечка е проверила Регионалната инспекция по околна среда и води в Смолян от началото на тази година. При 7 от случаите са установени щети върху селскостопанско имущество и по-скоро върху селскостопански животни, предаде БНР.
РИОСВ – Смолян призовава стопаните да засилят превантивните мерки по опазване на животни и пчелини
За недопускане на нападения от мечки над селскостопанско имущество РИОСВ – Смолян отново призовава стопаните да засилят превантивните мерки по опазване на животни и пчелини. Пашата трябва да се извършва с пастир и кучета, нощуването на животните да е в масивни стопански сгради, да има ограждане с електрически огради, шумови и светлинни отблъскващи средства.
Първите за 2023 година щети от мечки са регистрирани още през месец януари. През този период на годината, нападенията на мечки над селскостопански животни се дължат на липсата на хранителна база и загуба на тегло на екземплярите през зимните месеци.
“Това е прецедент като брой сигнали за началото на годината. Голяма част от сигналите са за районите на Триград и Смилян”, заяви директорът на Регионалната инспекция по околна среда и води в Смолян Екатерина Гаджева.
По думите й за собствениците, за които е установено, че наистина се касае за щета от мечка, е подготвено и изпратено до МОСВ предложение за обезщетение.
Топлата зима е един от факторите за зачестилите инциденти с мечки в Родопите
Няколко са основните причини за ранните щети, нанесени от мечки, обясни д-р Владимир Тодоров от Института по биоразнообразие и екосистеми и изследвания при Българска академия на науките
“Първата причина е топлото време. Зимата беше къса, снежната покривка беше за малко, дори в Родопите – това е факторът за мечките, за да могат да заспят зимен сън. Когато те не заспят навреме, съответно падне сняг, започват да търсят относително достъпни източници на храна. Другата много важна причина е точно поради същата тази предишно изложена – топлото време – голяма част от животновъдите не са сваляли животните си по оборите, а са оставени на паша в планината, което е достъпна храна за мечката”.
Подхранването на дивеча от горските служители по начина, по който се прави, не е полезна мярка за мечката, смята експертът. Според него това дори може да има обратния ефект.
“Ако мечката свикне, че човекът е източник на храна, лесно може да се доближи до човешки местообитания и да продължава да прави щети. Мярката е доста противоречива. Ловците масово подхранват относително близо до населените места. Тази мярка не е задължително полезна и препоръчителна. Падне ли дълбок сняг и хората не могат да се качат и да подхранват, това води до привикване на мечката и тя започва да си търси храната., допълва той.
Експертът припомня основните правила за поведение на човека при евентуална среща с мечка:
“Най-ефективното нещо е да се вдига шум, ако сте в гората. Ако се случи в рамките на населено място, полезните ходове са да се държите колкото се може спокойно, да не бягате в никакъв случай и да се оттегляте бавно от животното. Мечката е миролюбиво животно, което не държи да наранява човек. Просто търсейки си храна, може да попадне на такъв. Ако има достатъчно дистанция и има накъде да избяга мечката, шансът да се случи злополука е много малък.”
Противоречиви са данните за броя на мечките, тъй като в България се извършва два вида преброявания, уточни още д-р Владимир Тодоров.
