106 323 сърни има у нас. това сочат данните от последното преброяване, направено от експертите на Изпълнителната агенция по горите. Година по-рано са били с над 4 000 бройки по-малко. А през 2012 г. е имало 87720 представители на този вид по нашите кории.
Благородните елени при последната таксация са 25 910, а еленът лопатар – 8 159 бр.
С 4 % се е увеличила популацията на благороден елен на териториите, стопанисвани от Съюза на ловците и риболовците в България. Това сочи последен доклад на сдружението. С по-високи запаси се характеризират сдруженията, намиращи се в Североизточна България, Предбалкана и Странджа.
През 2015 г. ловците от сдружението са ползвали 37 благородни елена – незначителен отстрел, който се обуславя най-вече от ограничението трофейният отстрел да се извършва само по линията на организирания ловен туризъм. Въпреки това се забелязва лек ръст от 9 екземпляра спрямо предходната година. Най-много елени са отстреляни на територията на сдруженията Троян – 9, Каспичан – 8 и Попово – 5 екземпляра.
Основен лимитиращ фактор за вида е бракониерството, като ясна индикация за това е минималния ръст на популацията, въпреки незначително отчетено ползване. В по-малка степен влияние оказва и недоброто стопанисване, безпокойството и загубата на местообитания в някои региони на страната.
Лопатарът надминава значително допустимия запас
Числеността на популациите от елен лопатар е 2 235 броя, като почти няма промяна спрямо 2014 г., което говори за стабилно ползване в рамките на годишния прираст.
Видът надминава значително определения допустим запас, в следствие на което елените продължават да се разселват в ловностопанските райони на съседните сдружения.
Лопатарът се утвърждава като основен ловен обект в ловните райони на сдружения Момчилград, Кърджали и Крумовград. От тях с най-голям отстрел е Момчилград – 129 животни. Общото ползване на сдруженията, членове на НЛРС „СЛРБ” и двата дивечовъдни участъка е 559 елена и е с близо 23 % по високо от 2014 г. Увеличеният отстрел се дължи на 100 % -то изпълнение на плана за ползване в ДУ „Студен Кладенец“, като следва да се има предвид, че 82 елена от него бяха уловени и разселени в други ловностопански райони на страната.
Негативно въздействие върху по-бързото увеличаване на популацията на лопатара оказват бракониерството, високата популация на вълка, недостатъчните грижи през зимния период, неправилното ползване на вида, изразяващо се в неспазване на принципите на подборното ловуване, като се отстрелват млади и средновъзрастни животни, не достигнали кулминация в развитието си и водещо до нарушаване на възрастовата и полова структура на вида.
Друг негативен фактор в Източни Родопи е безконтролната паша на големи стада едър рогат добитък в местообитанията на лопатара, която ако не бъде регулирана може да доведе до намаляване и дори унищожаване на естествената хранителна база на лопатара.
Най- често стреляме сърни по време на лов за дива свиня
Запасът от сърни бележи малко увеличение от 1 % в сравнение с 2014 г. Въпреки утвърдилата се тенденция през последното десетилетие за ежегодно нарастване на популацията, все още не е достигнат допустимият запас в страната. С по-стабилни бройки се открояват сдруженията, намиращи се в Западните Родопи (Смолян, Девин) и Предбалкана (Севлиево, Ловеч, Велико Търново, Троян). Основен проблем на вида у нас е нерегламентираният отстрел на сърни по време на групов лов на дива свиня.
Все още видът остава на заден план като основен ловен обект, въпреки че има необходимия потенциал. Налагането и практикуването на индивидуален лов по метода на подборния отстрел, съчетано с повишаването на грижите през зимния период биха довели до увеличаване на запасите в бъдеще.
Официалното ползване при сърната възлиза на 1 138 броя, което е с 16% повече спрямо 2014 г. С най-висок отстрел се открояват сдруженията: Берковица – 100, Смолян – 80, Своге – 74 и София-юг – 74 броя.
Още по темата:
