Изключително впечатление правят сортовете „Лазарка“, „Мерилин“ и „Пчелина“
Възможностите на българската селекция за по-качествено и устойчиво производство на пшеница в рискова среда проучват учени от Добруджанския земеделски институт. На две локации – в Генерал Тошево и в полетата на Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ – Садово се правят проучвания на родните сортове пшеница, стана ясно от презентация на доц. д-р Галина Михова, селекционер в Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево по време на международно изложение. Една от целите е предоставяне на устойчива биоресурсна база на регионално и национално ниво. „В рамките на Националната научна програма дейностите бяха реализирани чрез проучване на голяма колекция от сортове пшеница с различен екологогеографски произход, с различно фенологично развитие, с различно ниво на качествени показатели и различна устойчивост към биотичен и абиотичен стрес. Българската селекция се отличава с по-висока озърненост на класа – голям брой зърна в клас и по-висока абсолютна маса.“, каза доц. д-р Михова.
Изведени са резултати от полетата на Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево и Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ – Садово – едните в житницата на България – Добруджа в Северна България, другите в Южна България. При условията на Северна България най-висока корелация с добива е установена със сумата от активните температури от изкласяване до навлизане в стопанска зрялост. Това е в рамките на тригодишния период на ННП. Това е периодът, когато става реализирането на продуктивния потенциал на сортовете. При условията на Южна България най-висока корелация е установена между добиви със сумата на валежите след прехода на температурите през 5 градуса до изкласяване – т.е. когато има формиране на продуктивната братимост, когато има натрупване на биомаса, която дава възможност на по-късен етап да се реализира и продуктивността на сорта. Резултатите от преходните три реколтни години се получават в условията на много рискови фактори – в това число 2019 г. и 2020 г. в района на Добруджа, когато ситуацията беше трагична заради сушата. В същото време миналата година е една от най-успешните за зърнопроизводството, съобщават от Селскостопанска акаделия.
„С много висока продуктивност се отличават сортовете на Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево, ССА, сорт „Драгана“, „Калина“, „Киара“, „Корона“, „Косара“, „Кристалина“, „Рада“.
Изключително впечатление правят сортовете „Лазарка“, „Мерилин“ и „Пчелина“. Те са сортове от група А. Това са силни пшеници, при които безспорно съчетаването на продуктивност със сравнително висока стабилност и качество е безспорен селекционен успех. Високи резултати са получени и от сортовете, създадени в Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ – Садово. Там добивите варират от 750 кг/дка до 850 кг/дка. Резултатите показват, че най-голям ефект върху продуктивността има генотипа.“, допълни още доц. д-р Михова. След това е ефектът на факторите генотип – локация. Това потвърждава необходимостта от изпитване на сортовете с цел тяхното коректно райониране при различни почвено-климатични условия. Сортовете от групи А и Б имат средно съдържание на протеин между 12,8% и 13,8%.
Екипът работи в рамките на Работен проект 1.1. „Селскостопански екосистеми, адаптирани към климатичните промени“ от Компонент 1. „Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи“ на Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“. Бяха представени най-важните резултати от работата през широк кръг от заинтересовани лица в областта на земеделието. Очертаха основните предизвикателства, свързани с променящите се климатични и агрометеорологични условия в страната и селекционни решения за преодоляването им. Поставиха фокус за ефективен диалог между наука, бизнес и администрация за вземане на информирани решения и изготвяне на политики в областта на земеделието, основани на научни данни. Анализът обхвана агроклиматичните условия за отглеждане на основните групи земеделски култури, представяне на растителната селекция, която може да се превърне в инструмент за справяне с климатичните промени.
