Местните в Жеравна казват, че селището е един сървайвър. Всяка уличка тук е под наклон. Млади хора няма поради липсата на училище, детска градина, поща или банкомат. Автобус минава през селището сутрин и вечер на път за Сливен или Котел.
Някога селото е имало пълнокръвен живот, а днес е резерват със забележителна културна стойност. Запазени са близо 200 къщи със статут на паметници на културата и всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години и представлява реален спомен за възрожденското минало на селото. Старата архитектура е запазена, а ново строителство почти не се разрешава.
История за българщината
Ежедневието тук се оживява, когато се изсипят туристи от автобусите и тръгнат по стръмните калдъръмени улички, застлани преди повече от столетие с естествени речни камъни и водещи към множеството паметници на културата. Музеите и художествените галерии насищат сетивата с история за българщината. През Възраждането селището става значим културен център благодарение на Хилендарския метох, където монаси от Хилендарския манастир отсядали и водили просветна дейност. Тук е направен и един от първите преписи на „История славянобългарска“. В метоха Йосиф Хилендарски е написал „Поучение за четенето на книгите“.
Във всяка будна жеравненска къща е имало печатни книги още през периода на Ранното възраждане: „Неделника“ на Софроний Врачански, „Христоматията“ на Райко Попович, „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон и други.
Колекционерска страст
Къщите на Йордан Йовков, Сава Филаретов и Руси Чорбаджи са запазени в автентичния си вид, за да може всеки гост лесно да придобие представа за живота и бита на старите българи. В художествената галерия, където е било взаимното училище, е подредена изложба на картини по сюжети от разказите на Йовков, който е роден тук. Уредниците често съдействат на гостите да си купят картина, защото интерес не липсва. В хубавата църква „Свети Никола“ се правят кръщенета, но през голяма част от годината тя е затворена. Въпреки почти пълната безработица в селото липсват желаещи да служат в нея.
Пазим традициите
Жеравна има около 280 постоянни жители и около 40 къщи за гости, които се пълнят всяка година през август за Фестивала на народната носия. Празникът се случва всяко лято през първата седмица след Голяма Богородица. Тогава Жеравна става оживено и прекрасно селище, пъстро с много носии, музика, веселие. Хора от цяла България и от чужбина идват, за да отпразнуват красотата и пъстротата на българското народно творчество. Задължително е всеки гост да е облечен в народна носия, за да се запази традицията.
Заетост в градчето създава най-вече животновъдството. По централната и няколко странични улички – калдъръмени и постлани със стари плочи – местните жители продават кисело мляко, прясно сирене от кози, овце и крави, които си отглеждат в 2-3 ферми в селото. Вкусът на тези сирена е истински, плътен и приготвен от ръцете на стари местни хора, които по този начин допълват скромните си пенсии.
Природа и легенди
Природните дадености на Жеравна впечатляват с красиви скални формации, тайнствени пещерни комплекси, бистри карстови извори, прекрасно биоразнообразие. Районът е богат и на водни ресурси, като всички води, които протичат през Жеравненската котловина, съставляват голяма част от басейна на река Луда Камчия.
Легендата гласи, че жеравненските земи са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, дадена за съпруга на султан Мурад. Затова по време на турското робство селото получило привилегиите на свободно селище, а управлението било поверено на местните първенци. Тук турци не можели да се заселват, а ако се наложело да го посетят, трябвало задължително да слязат от коня си и го водят. Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат всяка година определен брой войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Чорбаджиите на селото позволили на циганите да се заселят в Циганската кория, но срещу това да ходят до турската войска, за да им носят продоволствията, които били обещани.
Овцевъдство и абаджийство
Циганите се заселили на корията, можели да секат дърва за огрев, но когато се налагало, отивали при турците да им носят дебелите шаяци за войската и продоволствия. Те били много забавни, весели, прочути гайдарджии. С музика, песни и танци забавлявали турците. Така постепенно циганите се заселили по-нависоко, при местността Ветрила, откъдето се вижда и Котел.
Някога в Жеравна отглеждали много животни, силно били развити овцевъдството и абаджийството. През лятото част от животните били угоявани по обширните жеравненски пасища. Големи стада имало по поречието на река Тунджа, между Ямбол и Елхово. Така жеравненци забогатели, започнали да строят къщи, като вземали майстори от Загорето, Трявна, Габрово, Дряново.
Ханове и дюкяни
По продължение на цялата главна улица, а и на други улици, са строени къщи с дюкяни на първия етаж, където са били работилниците на месарите, дърводелците, фурнаджиите, мандраджиите, абаджиите, ковачите, златарите, чехларите, гребенарите, бръснарите, кожухарите, халваджиите, кафеджиите, сарачите, налбантите. В Жеравна е имало и няколко хана, повече в западната част на селото, от където е влизал главният път тогава – търновският път. Хановете са имали стаи за пътниците, кръчми и гостоприемници, обори за обслужване на животните, с които се движели пътниците.
Автентично място с богата история
При постоянно население от около 280 души в Жеравна има общо 40 къщи за гости. Повечето гости на града се отбиват в къщата-музей на Йордан Йовков. Тя е дарена на Жеравна от дъщерята на талантливия писател Елка. Екскурзовод тук е Стела Янкова, която е дошла със семейството си в Жеравна преди 15 години. Тя разказва много за живота на Йовков в неговата „Жеруна“.
Лично за Йовков
Въпреки краткия си личен път Йордан Йовков е оставил богато литературно творчество след себе си. Тук, в гостната на родния му дом, са изложени първите творби на Йовков преведени на чужди езици – английски, френски, немски, виетнамски. До 1980 г. неговите книжки са били достъпни на 20 езика. Всички европейски критици са признавали Йовков като разказвач от световна величина.
Йовков е роден в многодетно семейство с пет братя и една сестра. Баща му бил овчар, прибирал се веднъж в месеца, за да напълни килера с храна. Майката оставала сама с децата и домакинството. След като Йордан завършил основното си образование, семейството се изселва в днешното село Йовково. Писателят учи право в София, но се налага да прекъсне и впоследствие завършва школата за запасни офицери в Княжево. Участва в Балканската и Междусъюзническата война, в Първата световна война. Бива раняван и неговите другари го носят 6 километра, за да го спасят. По-късно е награден с Орден за храброст. В много от разказите си той описва своите лични преживявания от войните.
Вдъхновение от „Житницата на България“
„С цялото си същество принадлежа на Добруджа“, казва веднъж класикът. „Житницата на България“ не само вдъхновява писателя за едни от най-живописните му разкази. Тук той среща съпругата си и през следващите 6 години става „заврян зет“ в дома на Деспина. „Тъкмо там започва да пише „Жътварят“, а през 1929 г. семейството заминава за Варна, където се ражда дъщеря им Елка Йовкова. През 1921 г. Йовков заминава със съпругата и дъщеря си за Букурещ, работи в българската легация в Букурещ, а Деспина е учителка в тамошното българско училище. По това време Йовков завършва известния си сборник „Старопланински легенди“, далече от родината, по спомени от своето детство и благодарение на писмата, които си пише с учителя Данаил Константинов. Тук, в къщата-музей на почетно място е писалката, подарена му от неговата съпруга Деспина Колева“, разказва Стела Янкова.
Потомството на Йовков
През 1927 г. Йовков се завръща в София, работи във външно министерство. Докато е в София, той пише драмите „Албена“, „Боряна“, сборника „Вечери в Антимовия хан“. Но скоро се разболява от туберкулоза и се лекува в Хисаря. Последва тежка операция на жлъчката в Пловдив, където умира на 57-годишна възраст, на 15 октомври 1937 г.
Внукът на Йовков като малък обичал да чете книжките, написани от дядо му, обичал и историята. Но веднъж баща му го води на автомобилно състезание и момчето се влюбило в скоростта на бързите коли. В последствие Боян станал автомобилен състезател и в продължение на 12 години участвал в рали „Балкан“. Днес Боян Попов е на 69 г., има двама сина, правнуците на Йордан Йовков – Боян и Мирослав. В момента те живеят на гръцкия остров Тасос и се занимават с яхти и ветроходство, а Боян-старши е рибар.
