Земеделските производители в България не оценяват като важно да си сътрудничат помежду си. Това е един от основните изводи, които се посочват в изследване, представено от д-р Мария Станимирова, ръководител катедра „Аграрна икономика“ в Икономически университет- Варна по време специализиран семинар, организиран от Национална служба за съвети в земеделието.
Според учена конфликтите започват от недостатъчна комуникация, например поради несъвместимост на целите и поради различните гледни точки. „Възможно е конфликт да възникне и поради разрушаване на установени вериги на доставки. Често генератор на конфликти става липсата на внимание към продуктите, които дистрибутираме до своите
клиенти, или ако гледната точка е различна от тази на отсрещната страна, и при опити за едностранно налагане на мнението. Всички тези конфликти трябва да бъдат предвиждани, за да бъдат предотвратявани“, отбеляза д-р Мария Станимирова.
Безспорно сътрудничеството с повече заинтересовани страни е начин производителите да се справят с конфликтите в дистрибуционните канали, включително да избегнат потенциални конфликти, категорична е тя. Липсата на комуникация се дължи на подценяване на ползите от сътрудничеството между производители, според учена: „Може би има недоверие между страните, което вероятно се дължи на периода на колективизация“.
Фермерите считат за по-важно сътрудничеството с местната власт, отколкото с други производители и търговци, става ясно още от изследването. „Вероятно това се дължи на Програмата за развитие на селските райони и възможностите за развитие на земеделието. Това е знак, че работата на отговорните институции дава резултат“, по думите на д-р Станимирова. Според анкетираните фермери участието в клъстери и създаването им е по-скоро по-маловажно за бизнеса им.
Капацитет за сдружаване
Сътрудничеството с възможно повече субекти е начин производителите да се справят или да избегнат конфликтите в дистрибуционните канали. „Това следва да е целта, към която всички ние да съсредоточаваме усилията си“, посочи д-р Мария Станимирова.
„Независимо от всички усилия, които се полагат за подобряване на сътрудничеството по вертикала и хоризонтала, по-важно остава изграждането на капацитет от гледна точка на фермерите за това, колко важно е сътрудничеството за подобряване качеството на продуктите и привличането на клиенти. Изграждането на капацитет отнема време“, отбеляза ученът.
Администрацията оценява сътрудничеството
От изследването става ясно, че общинската администрация оценява по-високо в сравнение с бизнеса ползите от сътрудничеството- в известна степен това е свързано с периода на колективизация. „Кооперирането се свързва с негативната нагласа за това, че някой може да ни излъже, да се отнесе некоректно с нас. Всъщност ние нямаме избор. В моята роля на учен и консултант аз виждам колко е важна ролята на сдружаването за развитието на бизнеса“, по думите на д-р Станимирова.
С кого предпочита да си сътрудничи бизнесът?
Бизнесът предпочита да си сътрудничи с браншови организации, става още ясно от изследването. Основно тук се посочва Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) като структура, която има роля за изграждане на мрежите в България, контактува с представители както на малки, така и на големи земеделски производители от различни браншове. Земеделските производители контактуват също с други професионални сдружения, местни инициативни групи и Национална служба за съвети в земеделието. Центровете за консултантски услуги и университетите например не са припознати като 
структури, с които стопаните да считат, че е важно да обменят опит.
Най-голяма част от земеделските производители (40,6%) смятат, че няма необходимост от сътрудничество. 31,3% оценяват тази необходимост в ниска степен. 18,8% са посочили, че във висока степен има необходимост от сътрудничество, а само 9% определят тази необходимост като много висока.
Доц. Станимирова коментира като притеснителни и настроенията сред фермерите свързани с техните намерения за бъдещето. Над 70% от анкетираните стопани не планират коопериране. «Това, за съжаление е проблем, защото не можем да искаме определени резултати без да си даваме сметка, че съвременните условия изискват да имаме подобно ефективно сътрудничество», посочи д-р Станимирова.
