До края на септември трябва да са готови новите предложения за ревизия на Стратегическия план, каза министърът на земеделието и храните след заседанието на Консултативния съвет по овощарско и зеленчукопроизводство
Ще се прави проверка по веригата от магазина до полето и за плодовете и зеленчуците за ценообразуването и за произхода на продукцията, обясни министъра на земеделието и храните Кирил Вътев след края на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, състоял се днес.
На днешния Консултативен съвет на дневен ред са били промените в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. и допълни, че се очакват писмени предложения по темата от участващите представители на браншовите организации.
Според заместник-министър Александър Йоцев днес производителите на зеленчуци и плодове, както и с преработвателите, са поставили въпроси, свързани с определени промени в Плана, които се очаква да бъдат отразени.
По думите на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев за този сектор липсва пазарен анализ, който сега спешно трябва да се изготви. Целта е да се установи какъв е делът на вносните продукти в страната, каза министърът и се позова на данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) към момента 40 процента са българските плодове и зеленчуци и 60 на сто – вносните. Мисля, че това е много притеснително. Нормалната цел, която би трябвало да си поставим догодина това съотношение да е 50 на 50, заяви министърът. По думите му интензивно се работи по промените в Плана. „С една част от тях трябва да сме готови още към средата на септември, друга част – до края на декември, но има такива, които изискват съгласуване и трябва до края на септември да сме напълно готови с всичко, защото одобрението от ЕК изисква три месеца“, обясни времевата рамка министърът.
На въпрос на Агрозона как би се постигнало такова съотношение в рамките на година, министър Вътев отговори, че всички стратегии трябва да бъдат съобразени с промените в климата. “Оттук нататък, каквито и стратегии да се правят в земеделието, трябва да се направят на базата на дългослочни прогнози за изменението на климата, защото това вече е факт и всички сме свидетели на това, което се случва”, коментира той.
