Нашите сънародници може да спасят пазара на труда от пълен колапс
Привличането на поне 100 000 човека в трудоспособна възраст от българските диаспори е възможна мисия и това би отговорило на нуждите на пазара на труда. С времето това ще даде тласък както на демографията, така и на икономиката, за която това е допълнителен ресурс, свързан със завишено потребление и конкуренция на пазара на труда. В това са убедени авторите на проекта “Възраждане” от КНСБ.
През последните няколко години „задъхването“ на трудовия пазар е явно. Във фирмите не достига работна ръка. От една страна това е положителен процес, тъй като води до увеличение на заплатите. От друга обаче този факт влияе негативно върху развитието на икономиката като цяло – задържа инвестициите, както чуждите, така и българските, оказва натиск върху работещите, тъй като с ограничен ресурс се търсят по-високи резултати и в крайна сметка води до закриване на фирми и обезлюдяване на цели региони от страната, споделя пред “Агрозона” Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ.
В последно време представителите на бизнеса, намират решение в премахването на ограниченията пред вноса на работна ръка. Последните промени на законодателството доведоха до регистрацията на сезонните работници до 10 работни дни, а получаването на „Синя карта на Европейския съюз“ да бъде възможно до 20 дни. “Въпреки това вносът на работници няма да надвиши 10 000 души през тази година и то през летния сезон, под формата на временна заетост за студенти и ученици. Основната работна ръка, която влиза в страната, са украинци и молдовци и то еднократно. Наетите у нас не се завръщат, камо ли да запушат дупката на пазара, който търси около 150 000 души във всички браншове на икономиката”, категорична е тя.
Затова от КНСБ предлагат едно но-трайно решение на пазара на труда – да се обърнем към нашите сънародници в Украйна, Молдова и Западните покрайнини. “За да се случи това през последните месеци активно работим върху реализацията на проект с условното име „Възраждане. До момента по проекта са проведени предварителни срещи с премиера Бойко Борисов, с вицепремиерите, с вицепрезидента Илиана Йотова. Темата бе поставена на среща и с президента Румен Радев, както и с кметовете на София Йорданка Фандъкова, на Варна – Иван Портних, на Бургас – Димитър Николов. На предварителна среща проектът бе дискутиран с Националното сдружение на общините, предстои разговор и с техния управителен съвет”, разказа още Василева.
Според изследователи на българската общност, гражданите с български произход само в Украйна са приблизително 500 000 души. Отделно от това в Молдова има около 100 000 българи. При това положение, привличането на поне 100 000 лица в трудоспособна възраст е възможно и би отговорило на нуждите на пазара на труда. За лицата с български произход, който се доказва с документ издаден от Държавната агенция за българите в чужбина, не е необходимо да бъде издадена виза. Важно предимство за гражданите с доказан български произход, е че те работят в България само с регистрация в АЗ, т.е. работодателите подават заявление за регистрация в Агенцията по заетостта.
За да се случи това и то трайно, трябват поне три неща:
- Битови условия, близки до тези, в които е свикнало да живее това население;
- Достатъчно работни места – квалифицирани и добре заплатени;
- Перспектива и сигурност за семейството в страната.
Само с обединени усилия България може да предложи условия, които да доведат трайно поне 100 000 души, които поне частично да запушат дупката на пазара на труда.
Предложението:
Цялостна програма по интеграция на всички общности, които се чувстват българи по произход. Това включва жилище, осигурено работно място, възможност за придобиване на българско гражданство, перспективи и програми за обучение на децата им в български средни и висши училища. Тази програма ще бъде подкрепена от държавата, но реализирана основно от бизнеса и местните власти, които имат пряк интерес да бъдат населени техните региони.
Много е важен конкретният подбор на жилищата, които ще се предложат на тези хора. Те трябва да отговарят на техния бит, но и на нуждите на страна от работна ръка в различни региони, които масово се обезлюдяват. Смята се, че това трябва да бъдат къщи със собствен двор, които позволяват развитието на малко стопанство. Това ще донесе поне две ползи – ще отговори на навиците на нашите сънародници, особено тези в Украйна и Молдова и ще помогне на българските села да оцелеят и да се населят с нови жители. За да могат да бъдат полезни обаче, този тип сгради трябва да са разположени в населени места, на не повече от 50 км до голям град, откъдето бизнесът може да ги превози до работното им място. “Сигурни сме, че на фона на обезлюдяването на българските села има доста такива жилища, които в момента не се обитават и могат да бъдат придобити от общините на ниска цена. Държавата, от своя страна, може да помогне като финансира процеса по закупуване и ремонтиране на самото жилище, така че да стане годно за живот”, коментира още председателят на ФНСЗ.
Светла Василева ще бъде един от лекторите по време на Седмата Национална среща на земеделските производители, която започва в сряда в КК „Златни пясъци“. Тя ще вземе участие в дискусията на тема „Липсата на кадри и недостига на работна ръка в селските райони. Перспективи и предизвикателства“
