Още 500 млн. лева грантове може да получи отрасъл Земеделие по Плана за възстановяване и устойчивост. Други 300 млн. лева нисколихвени кредити също се обещават на ресора, от който зависи продоволствената сигурност на страната, а следователно и националната сигурност. За такива средства са говорили вчера някои представители на земеделските производители и служебния министър-председател Стефан Янев. На срещата са присъствали също така земеделският министър Христо Бозуков, както и вицепремиерът Атанас Пеканов, който по-рано този месец обясни, че според него пари за рехабилитация на напоителните системи няма да има, тъй като проектите не са обосновани и защитени надеждно.
След като 849 млн. лева за земеделие бяха орязани, опитите да се възстановят част от тях в последната минута изглеждат почти мисия невъзможна. Не е за подценяване и фактът, че на срещата са поканени избирателно само представители на малка част от земеделския бранш, така че реалните проблеми на отрасъла не са поставени.
„По време на срещата обяснихме колко е важно за нас напояването, климатичните промени се виждат от всеки гражданин. Абсолютно всички колеги говориха в тази посока. В момента първото ни настояване е за възстановяване на средствата, които не бяха договорени. Безвъзмездните средства станаха около 500 млн. лева. Ще се гледат варианти на неотложни проекти за възстановяване в напояването, става дума за около 50 – 60 обекта“, коментира за Агрозона председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Обсъждана е също така работата по градозащитната система, по-конкретно за самолетния способ, който осигурява защита в цялата страна. Целта е това да стане постоянен метод за защита от градушки със средства от Плана за възстановяване, така както е заложен в първоначалния вариант. По време на двучасовата среща от Министерски съвет обещали да преразгледат и това, става ясно от думите на Костадинов.
„От Плана за възстановяване само частта за земеделие е останала неоформена. Държавата не може да се лиши от 13-те процента от тези 8 млрд. лева, които трябва да дойдат първоначално, затова трябва да се работи много експедитивно. От МЗХГ са се ангажирали, че ще работят по-бързо, но въпросът е дали времето ще стигне.
НОКА иска подпомагане на малките и средни животновъдни стопанства и техния преход към дигитализация
«Планът за възстановяване и устойчивост беше основен акцент в разговорите с премиера. По-скоро необходимостта от допълнителен бюджет с оглед на многото нужди, които има отрасъла. Мисля, че това ще се постигне“, коментира за Агрозона съпредеседателят на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите Симеон Караколев. Освен за напояването в разговора са посочени и други потребности-в крайна сметка в селското стопанство има и други сектори, които имат своите специфични нужди, каза той.
Предложенията на НОКА са свързани с подпомагане на малките и средни животновъдни стопанства и техния преход към дигитализация, има предложения за изграждане на миникланици по райони(така е в плана на Франция, напр.), има предложения за изграждане на станции за осеменяване и преценка на бици и кочове, неща, които вече са предложени и сега се чака да намерят приложение. Важен акцент също така е организацията на пазарите, която е свързана с продоволствената сигурност на страната, както и различни реформи, свързани със Зелената сделка.
Като се погледнат плановете на другите страни членки се вижда колко разнородни дейности за земеделието са предвидени, а не 95% от средствата да се хвърлят в една дейност, в нашия случай Напоителните системи.
В крайна сметка има уверение за преразглеждане на Плана за възстановяване, тук от изключително значение е аргументацията от страна на аграрното министерство за разработваните проекти. Имаме уверението на Пеканов и премиера, че ще се преразгледат възможностите и ще се опитат да постигнат 500 млн. лева безвъзмездни средства и евентуално поне още 300 млн. лева заеми.
Важно е дали ще има редовно правителство, което да има своя визия върху Плана за възстановяване и устойчивост, в противен случай ще се очаква вероятните промени да залегнат в плана на служебния кабинет.
Караколев уточни, че е коментирано да се актуализират обектите за напояване, подлежащи на рехабилитация и модернизация и това да стане по предложение на бранша. „Става дума за обекти, които са жизненоважни за отглеждане на плодове и зеленчуци, ще се опитаме, макар и със съкратени средства, да представим тези обекти, а експертите от МЗХГ да разработят финансовата рамка“, сподели още Караколев.
Кои групи са най-значими
„Смятаме, че от най-голямо значение, са тези, които се поливат по-продължителен период от време. Например, беритбеният период на малините е само 3 месеца, през този период малинарите трябва да се поливат, а след това и още 2-3 месеца, докато малините влязат в плододаване, това означава, че половин година са нужни поливки. И ако няма стабилна и устойчива мрежа за подаване на вода в рамките на 6 месеца, то целият сектор загива“, каза Божидар Петков, председател на Бъългарската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните култури. Не трябва да се забравя, че малинопроизводството и производството на ягодоплодни осигурява изключително голяма трудова заетост и има изключително голям социален ефект за повече от 75-80 хил. души. Това е единия от засегнатите сектори, но и останалите сектори за производство на плодове и зеленчуци са уязвими, защото в момента всички поливат екстремно, за да могат да спасят растенията. Зеленчуците са едногодишни култури и евентуален срив или загиване на насажденията е много лошо развитие на производството, но не толкова трагично. Но когато се унищожават трайни насаждения, като ягодоплодни, овощни градини от праскови, кайсии, сливи и др,, тогава трагедията е голяма. Тези градини са плод на многогодишен труд и ако загинат, възстановяването също ще отнеме няколко години.
Предстои нова среща, стана ясно от думите на Петков. В рамките на 3-4 дни предстои браншовите организации да изготвят списък с най-уязвимите и най-важните проекти.
