Европейската комисия отчита свръхбюрокрацията, тежките санкциите и трудните одити, които са част от изпълнението на Общата селскостопанска политика до сега. От официалното комюнике за „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, което излезе на 29 ноември обаче става ясно, че се планира да бъдат предоставени повече права на самите държави членки по отношение мониторинга и контрола, включително на ниво бенефициент. Съобщението отчита, че подхода – „една рамка за всичките държави-членки“ не пасва и не е подходящ за работа в бъдеще.
„Първоначалната насока, която се задава в този документ в голяма степен кореспондира с базисното виждане на земеделската общност в България. По отношение целите на самата политика, в комюникето се съобщава, че следва да се запазят идеите, заложени още в Договора за функциониране на ЕС, като бъде надградена с новите договорености от Парижкото споразумение, свързани с климат и околна среда. От частта, която касае целите на ОСП става ясно, че една от посоките действително ще е модернизацията и опростяването на тази политика. Нещо, което е вписано и в позицията на земеделската общност. Вижда се също така, поставн силен акцент върху един опростен нов модел на селскостопанска политика, предвиждащ изготвянето от всяка държава-членка на „стратегически план за ОСП“, в който ще бъдат включени действията по стълб I и стълб II. Това кореспондира с част от нашите предложения и виждания, свързани със самото опростяване. Друг важен момент в това комюнике е също така засилването на ОСП като една по-интелигентна, по-модерна и устойчива политика.“, коментира за „Агрозона“ Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България, която „Агрозона“ потърси за коментар.
Бюджетът да е адекватен на амбициозните цели за околната среда
„Колкото до бюджета, в нашата позиция сме защитавали той да е адекватен на амбициозните цели по отношение на околна среда и климат. Посланието, което идва към нас във връзка с новите бюджетни предизвикателства ще наложи преразглеждане на всички съществуващи инструменти на тази политика“, каза още Дъбнишка. В самото комюнике има много ясен текст, че трябва да се направи много повече на ниво бюджет, за да се постигнат целите. „Вероятно решението за многогодишната финансова рамка действително ще е водещо при този детайлен преглед на всичките съществуващи инструменти. Тук по-скоро сме в очакване. Вижда се, че комюникето отчита баланса, за който и ние говорим в нашата позиция – между икономическа, социална и екологична устойчивост“, сподели още Дъбнишка. В позицията на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020“ се защитава една плавна реформа и еволюиране на Общата селскостопанска политика. От българския земеделски бранш посочват, че тяхното очакване е да има подобряване на сегашната структура и мерките на тази политика, а не цялостно преразглеждане. В комюникето има точно такива сигнали и послания, че след 2020 г. в действителност ще има модернизация и опростяване, и един еволюционен преход при изпълнение на по-новите амбициозни цели. „По отношение на структурата, от Национален земеделски форум има предложение да бъде запазена, а в съобщението категорично е уточнено, че това ще стане. В позицията си сме дали своите силни аргументи и за Първи стълб, и за Втори стълб и Общата организация на пазарите, така че за нас това е позитивен сигнал, че ще бъде запазена тази структура.“, уточни още изпълнителният директор на АЗПБ.
Държавите-членки ще изготвят свои стратегически планове за ОСП
В комюникето се говори, че ще има нова архитектура на ОСП, но в това отношение се разбира по-скоро един нов подход, който за първи път виждаме предложен от самата комисия – държавите – членки да могат да изготвят своите стратегически планове за ОСП, които да включват тяхната интервенция както по отношение на Стълб 1, така и по отношение на Стълб 2. „Това от една страна е сигнал, че комисията много ясно отчита и високото администриране, и много пъти излишния задължителен характер, що се касае за интервенциите по ПРСР. По този начин имаме ясен сигнал, че е оценено, това което и ние сме заложили в нашата позиция на земеделската общност, а именно, че една „толкова строго фиксирана кройка“ не пасва на всичките държави членки, което е предпоставка да не бъдат изпълнявани в такава голяма степен и да бъдат постигани самите цели.“, коментира Таня Дъбнишка. Тя се надява този нов подход и по-голямата свобода, която има намерение да се предостави в следващата ОСП по отношение на решенията на страните членки да е позитивна посока на развитие.
Сближаването остава гореща точка
По отношение на справедливостта и сближаването, което е заложено в българската позиция, акцентът е основно на дисбаланса и на неприключилия процес на изравняване на общите нива на подпомагане в директните плащания. В съобщението има едно много ясно изречение, а именно, че ще продължи работата в посока преодоляване дисбалансите между малки и големи фермери, между линията Изток – Запад, между линията Север – Юг. Предстои в пролетните месеци на 2018 г. да има конкретни технически предложения, именно тогава ще се види дали това намерение в действителност ще се случи. В това отношение ние сме изключително обострени и чувствителни като част от новоприсъединените държави. Тук не сме сами, това е от съществено значение и за страните от Вишеградската четворка, както и част от южните държави, така и част от страните на Изток. Така, че това ще бъде един от основните и тежки дебати, които предстоят.
Директните плащания остават важен елемент от ОСП
„Колкото до директните плащания, ние много категорично сме дали аргументи и предложения, защо трябва да останат като основна и съществена част в цялата ОСП. Посланието, които виждаме в това комюнике е, че директните плащания остават съществена част от ОСП с аналогични аргументи, които са и в българската позиция.“, сподели още експертът. Това, което се посочва е, че трябва да бъде поставен силен акцент върху истинските фермери, които активно упражняват своята дейност. Това дава сигнал, че вероятно се преосмисля самата дефиниция за „активен фермер“ за следващия програмен период.
В комюникето се говори още, че след 2020 година трябва има фокус върху една по-интелигента и по-модернизирана ОСП, със силен акцент върху използването на научните постижения, превеждането в практиката на дигитализацията. Това са много добри сигнали за нас от съобщението на ЕК, защото ние имаме конкретно разписани предложения в позицията си – реално опростяване за земеделските стопани и администрацията, използване на цифровизацията, дистанционно наблюдение и IT технологиите. Това е за нас още един допълнителен положителен сигнал, констатира Дъбнишка.
Всичко за българският прочит на съобщението за бъдещата ОСП, което беше направено през изтеклата седмица, ще може да прочетете в януарския брой на списание „Агрозона“.
