196 дка са биосертифицирани и засадени с плодови дръвчета с помощта по 121 мярка на ПРСР
Близо 2000 души посетиха Клисурския манастир до Берковица и Вършец за Воскресение Христово. В ранния следобяд в неделя, стотици хора от близките градове и села, Враца, Монтана и София се връщаха от обителта, за да дадат път на новите желаещи.
Монахините от манастира гостоприемно посрещаха малки и големи и едвам смогваха да продават на желаещите свещи.
196 дка са биосертифицирани и засадени с плодови дръвчета с помощта по 121 мярка на ПРСР върху част от земите на Клисурския манастир до Берковица и Вършец. В самото преддверие на Клисурската обител има малко магазинче, където посетителите могат да си купят от продуктите на манастирските земи. Те се продават със запазената марка „Манастирски тайни”, разказа пред Агрозона управителят Румен Григоров на фирмата „Врещица”, която се грижи за стопанисване на част от имотите на обителта. 196 дка са биосертифицирани и засадени с овошки, с помощта на средства по 121 мярка на ПРСР, но имотите са много повече.В момента се отглеждат 25 дка ягоди, 100 дка малини. Има 1500 дръвчета със сливи, ябълки, круши, вишни.
Манастирът има и зеленчукова градина, където монахините, предимно от Македония отглеждат зелен боб, лук, чесън, патладжан, домати, пипер и какъв ли още не зарзават. Зеленчуците обаче са предимно за нуждите на монахините, които през по- голяма част от годината се хранят с постна храна и когато е позволено с риба. От менюто им практически отсъства месото, според Румен Григоров.
Инвестиция над 200 хил. лв, затваряне на цикъла
Инвестицията в малиновите насаждения е над 200 хил. лв, разказа Румен Григоров. Преди да бъдат засадени, терените са били пустеещи земи и гори, които е трябвало да се почистят. Сега стопаните тепърва очакват да приберат големите реколти от ухаещи плодчета. Сортът е американски, специално създаден преди много години за българските условия- Люлин. Независимо от това, семейната фирма, която всъщност представлява манастира вече е затворила цикъла на производство. От всички видове плодове се прави сладко, както и плодово вино от 2012 г. Тя обаче не се продава като класическо вино, тъй като в ЕС има забрана, „вината” от плодове, с изключение на гроздето да се наричат така. Независимо от това, малиновата напитка е изключително ароматна, с деликатен вкус и лек алкохолен градус. Предлагат се и от къпини, вишна и др.
Плодовете се карат във винарна в района на Южна България „Памидово”, която единствена има право на такъв вид преработка.
Старата рецепта е невъзможна, заради забраната от ЕС
Искахме да пресъздадем старата рецепта за малиново вино, но заради забраната от ЕС, това се оказа невъзможно, обясни управителят. Традицията за плодово вино е купаж от памид с малини. Затова еликсирът сега се продава и произвежда като Ароматизирана винена напитка на плодова основа. Всъщност той е „букет” от мавруд с плодов концентрат. Питието се получава при 100% ферментация на плода. Малини и вишни се събират и се замразяват, като фирмата ползва услугите на хладилници в Берковица. Към този момент събират по 5-6 тона, но на малините са им необходими 3 г да се развят за да плододават. Важното е, че този сорт ражда от юни до октомври месец.
Произведените продукти се продават под собствен бранд „Манастирски тайни”
Гости от България и чужбина
Към манастира има и отлично поддържан хотел. Гостите са от цялата страна и чужбина, включително чехи, италианци и др. От Италия бизнесмени пък правят проучвания за да отглеждат в района малини, къпини и ягоди.Биопроизведени са собено търсени в страната на Ботуша.Районът е пълен с гъби манатарки, които традиционно се берат за италианския пазар.
Реализацията на манастирските продукти все още е голям проблем. Румен Григоров споделя опитът си от видяното в чужбина. Когато в другите страни от ЕС бизнесът започва да произвежда, особено такива продукти, държавата прави всичко да помогне с пазари, да го рекламира, да направи пазарен анализ във всички възможни посоки. Засега нашата държава все още е в стадий на прохождане за тези си задължения, обобщава той.
Светлана Трифоновска
