Доц. Божидар Иванов
Изминаващата 2020 година се оказа безпрецедентна от здравни и обществени мерки, несигурна от икономическа гледна точка и кризисна от управленска перспектива. Всичко това се дължи основно на избухналата от началото на годината световна пандемия на КОВИД-19. От края на зимата, когато вирусът настъпи осезаемо в Европа и Америка, преобладаващата част от експертите прогнозираха, че ни чака тежка, сложна и болезнена година, породена от здравната криза, която ще засегне световната икономика и социален живот. Не беше тайна, че ще има повече от една вълна на вирусната пандемия, и че трябва да се вземат комплексни мерки, за да се намалят щетите и пораженията, както върху здравето на хората, така и да се намали икономическата и социална цена, причинени, както от заболяването, така и от мерките.
Световната икономика и земеделие
В световен план през последните 10 години най-добрата година от гледна точка на икономически растеж, според световните икономически агенции, е 2017 г., когато реалният ръст на световната икономика е 3,7%. През 2019 г. реалният ръст на световната икономика е 2,8%, според IHS Markit, а през 2020 г. се очаква спад от 4,3%. Реалният спад на европейската икономика се прогнозира на -7,7%, а на българската от -5,8%. Това означава, че почти 2 години от натрупания и създаден икономически ръст ще бъдат заличени през тази година, което е сред най-големите спадове на световната икономика от финансовата криза 2008-2010 година. Инфлацията на потребителските цени по данни на Международния валутен фонд от октомври 2020 г. показва, че вероятно тя ще бъде по-ниска от предходната година, като за света се прогнозира на 2,8%, а за ЕС на 0,5% (1,6% през 2019 г.). В същото време цените на петте основни групи селскостопански продукти – зърнени, маслодайни, захар, мляко и месо през 2020 г. ще бъдат с поне 3% нагоре на годишна база. Основното увеличение идва от растеневъдната продукция, като само при зърнените храни ръстът на годишна база ще бъде с около 15%.
Чувствително влошаване идва по линия на безработицата. Данните на МВФ за България показват, че безработицата може да се повиши от 4,2% през 2019 г. до 5,6% през 2020 г. Очакванията за безработицата в Еврозоната са за нива от 8,9%, а за развитите икономики от 7,3%, което показва пораженията, които здравната криза нанася върху икономическата система и доходите на населението, а оттам и върху потреблението. Достигнато е равнище, в което е много по-лесно да произведеш нещо, отколкото да го продадеш и предлагането вече не може да създаде собствено търсене. Пазарната среда на търсене и предлагане се променя, като предлагането превишава търсенето от което следва, че цените трябва да падат. Това обаче не се случва или почти не се случва погледнато буквално, защото се знае, че това ще означава болезнена криза.
Краткосрочни и средносрочни перспективи в растениевъдството
В края на октомври 2020 г. Центърът за икономически изследвания в селското стопанство – САРА проведе VIІ Обзорен научно-приложен форум, където бе направен опит да се направи обобщение на настоящата ситуация и да се начертаят предвиждания в краткосрочен и средносрочен хоризонт. Световният пазар на зърнени и маслодайни култури се преструктурира, като в последните 2-3 години се отчете забележим скок в производството, а потреблението се повиши осезаемо, което води до много крехък баланс между търсене и предлагане. На годишна база цените са между 15-25% нагоре. Това се случва на фона на много добра световна реколта, която по данни на Американския департамент по земеделие – USDA ще е 772 млн. т при пшеницата (765 млн. т през 2019/20) и 1,14 млрд. т. при царевицата (1,16 млн. т през предходната година). Фундаменталните фактори, включително отчитаните стокови запаси, не вещаят такива ценови равнища, а причините се търсят в несигурността около COVID-19 и състоянието на търговията в следващите месеци, силното търсене от основните страни вносителки, дългите позиции на инвестиционните фондове на борсите, неяснотите около реколтата в Южното полукълбо, високата парична ликвидност и обезценката на щатския долара към еврото.
В този контекст средносрочните предвиждания на САРА до 2025 г. за 5 основни зърнени и маслодайни култури чертаят стабилни перспективи. След 2015 г. настъпи известно намаление на общите площи, които почти бяха достигнали 3 млн. ха. В момента те са около 2,8 млн. ха и се очаква да бъдат около и над тези нива, но ще зависят все повече от въздействието на Зелената сделка на ЕС. Именно Зелената сделка и европейските амбиции за намаление използването на минерални торове с 20% и на препарати за растителна защита с 50% до 2030 г. заплашват не само устойчивото развитие на това производство у нас, но и в целия ЕС. Увеличение на площите се очаква да има при царевицата, която да съставлява между 500-600 хил. ха (450 хил. ха в последните години) и при пшеницата до 1,25 млн. ха (1,2 млн. ха настоящем). Добивите ще продължат да нарастват. Средните добиви се оценяват да бъдат с 8% по-високи в периода 2021-2025 г. отколкото за 2016-2020 г. Средните изкупни цени в средносрочна перспектива ще бъдат по-високи от тези в периода 2016-2020 г. Причините се отдават на растящото световно потребление, растящите производствени разходи и макроикономическата глобална финансова политика.
Краткосрочни и средносрочни перспективи в животновъдството
В областта на животновъдството оценките на участниците и лекторите на САРА Форума са, че световното търсене на месо и мляко ще расте, което ще води след себе си запазване нагоре цените на основната суровина. В месеците на КОВИД-19 кризата, при млякото, но в много по-голяма степен при месото (най-вече свинското), цените вървят надолу. Според прогнозите на USDA световното производство на свинско месо през 2020 г. ще бъде с 4% надолу заради последиците от АЧС, но Китай, която беше най-силно засегната страна от АЧС за последните 2 години, започва да възстановява производството си. Производството на пилешко месо в глобален план продължава да расте по данни на USDA и през 2020 г. достигна 101 млн. тона. Очакванията, че преодоляването на сътресенията в производството в Бразилия от 2018 г. ще обърне цените на пилешкото месо надолу се сбъдват, като в ЕС ще се отчете спад с около 2%, докато в Бразилия те са с над 20% надолу. Една от най-големите въпросителни на пазара на месо е как низходящите ценови тенденции за месото в следващите месеци ще кореспондират с растящата цена на фуражите и доколко ще продължи спадът в техните цени преди да тръгнат нагоре.
Целият анализ на доц. Божидар Иванов, в който обобщава какво е постигнато в земеделието през отминаващата си 2020 г. може да прочетете в новия брой на списание Агрозона.
