Българският износ през 2016 г., измерен в евро, бележи абсолютен рекорд от 23,6 млрд. €. Спрямо базовата 2001 г. увеличението е 4 пъти. България се издига до 62 място сред износителите. Групите стоки с най-голям експорт са електротехника и електроника, горива и електроенергия, машини и апарати, показва анализ на Българската стопанска камара (БСК).
При зърнените култури, българските износители печелят пазарен дял и изместват свои конкуренти на глобалните пазари. За миналата година търговията с продукцията е достигнала 1 млрд и 112 милиона щатски долара. При задълбочаване на проучването за потенциалът на пшеница, се вижда, че България има средно големи перспективи в сравнение с другите водещи износители. Заедно с леки горива, средно тежки горива и медикаменти, пшеницата формира 15,1% от износа ни.
Същевременно, експертната оценка показва, че около 50% от експорта се класифицира като прекомерно концентриран и без достатъчно диверсифицирани пазари. Тракторите, например, се изнасят почти изцяло за Румъния, но Румъния отчита двойно по-малък внос на трактори от България.
Потенциалът за растеж, според ITC, e най-голям при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, царевицата, рапицата и други продукти с ниска добавена стойност.
Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.
България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки, посочват от БСК.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.
