Добрият пример: Затворен цикъл на производство, висококачествена продукция и модерни технологии във ферма „Каменяк“

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
7 Минути

Второто събитие от поредицата „Открий фермерските продукти в твоя магазин“, част от проекта CAP Green Zone се състоя в Premium Market 380, Варна с представяне и дегустация на подбрани фермерски продукти от специализираната фермерска секция на магазина.

Основната цел на проекта CAP Green zone е да даде повече информация за Новата обща селскостопанска политика (ОСП), в това число за дигиталната трансформация, зеленото земеделие, късите вериги и с различни дейности като това събитие да бъдат показани добрите примери за устойчив затворен цикъл на производство и разбира се, реализация на фермерската продукция в големите градове.

Продуктите, които са на фокус по време на тези събития са семейни ферми, малки предприятия, които са затворили цикъла на производство и благодарение на социално отговорни магазини като Маркет 380, са разположени по рафтовете в магазините в големите градове.

Мобилното приложение Farm Check

Важна част от събитието бе и представянето на разработеното в рамките на проекта мобилно приложение Farm Check. „Не всички продукти, на които пише фермерски, био или еко в действителност са такива. В нашата платформа това може да се провери и да се видим много ясно и лесно. Приложението дава важна информация за продуктите от животински произход – кога е регистриран животновъдният обект, дали продуктът е част от биорегистъра и други. Нашата мисия е чрез това приложение да подобрим прозрачността на производството, а също така и да насърчим потребителите да проверяват сами произхода на храните, които консумират“, споделят от екипа на CAP Green Zone.

Част от продуктите, които попадат на фокус по време на второто събитие в Маркет 380 са производство на разположената в подножието на Стара планина ферма Каменяк. Стопанството на Рейхан Алиосман и семейството му се състои от 800 овце, 300 кози и 90 крави, които се отглеждат пасищно през топлите месеци на годината.

От хоби в бизнес и как европроектите отварят вратите към успеха

„От 2002 година семейно започнахме да се занимаваме с животновъдство, отглеждайки най-вече овце. В двора ни винаги е имало различни животни, но в по-малки обеми. Отглеждането им ни е в гена. Стартирахме този бизнес с идеята с времето да започнем да кандидатстваме по европейски проекти и да се развием като по-голямо стопанство, да изградим бизнес, който да изхранва семейството. Това започна да се случва по-активно през 2009 година“, коментира в интервю за Агрозона Рейхан Алиосман.

„През 2016 кандидатствахме с проект за изграждане на мини мандра за производство на сирена и кашкавали по подмярка 4.2. През 2017 започнахме реализацията на проекта и през 2018, началото на 2019-та година вече се намирахме на пазара с наши продукти от овче мляко. Смея да кажа, че до тогава пазарът не беше виждал истинско овче мляко и сирене. Поне в Бургас ние бяхме едни от първите производители, които предложиха толкова високо качество на продуктите на пазара и хората бяха много впечатлени от тях, бързо ни научиха и започнаха сами да търсят нашите продукти. Началото, както с всеки бизнес, не беше много лесно. Изискват се време, търпение, познания и постоянство, за да постигнеш успех, но вече от 3-4 години се установихме на пазара и успешно предлагаме нашата висококачествена продукция“, разказа младият фермер.

„На мандрата имаме и фотоволтаик, но той не е достатъчен, за да покрие производствените нужди и да обезпечи изцяло нуждите от електроенергия. Той е закупен отново с проект по подмярка 4.2. Необходима е сериозна инвестиция, за да поставим соларни панели и да обезпечим нуждите си на поне 80% и да бъдем конкурентни на пазара. Това е следващата ни цел. Вече сме на етап, в който трябва да мислим нещата, които сме изградили как да ги донадградим и да станем още по-добри“, допълни още той.

Големият грях на животновъдите

„Ако когато кандидатствахме с проекта за изграждане на мандрата, се бяхме събрали и кооперирали с други 5-6 овцевъди от региона например, може би щеше да бъде по-лесно и по-успешно за всички нас, тъй като щяхме да можем да предлагаме по-големи обеми от продукцията. Това

обаче е нещо, което е много трудно в българския животновъден сектор – да накараш производителите да се обединят. По този начин щяхме да постигнем по-висока гъвкавост и да можем да покрием по-голяма част от магазинната мрежа. Не знам защо си нямаме толкова доверие. Това е големият проблем на животновъдите, но не всички проумяват, че това е бъдещето и начинът за развитие“, коментира Алиосман.

Модерните технологии на помощ за решаване на проблемите с липсата на  работна ръка

„Засега проблемът с работната ръка за мандрата е решен. Имаме човек, който се грижи за нея, но с фермата и с грижите за животните, както навсякъде, имаме проблеми с работната ръка. Имаме хора, които ни помагат, когато са ни необходими в случаите, когато имаме повече работа, но основните грижи падат върху нас“, споделя фермерът.

„Ние се намираме в планински район и имаме 3 стада животни. За да ги наблюдаваме, понякога използваме дрон. Лятно време, дори и да има пастир с животните, за допълнителен контрол и при някакви необичайни ситуации си помагаме с дрона. Наблюдаваме ги от далече и дори в райони с по-гъста растителност, които иначе бихи били по-трудно достъпни от човек“, разказа още фермерът.

„Относно изхранването на животните разполагаме със земя, от която сами произвеждаме грубите фуражи, вече концентрирания фураж си го закупуваме. Това ни е цел за в бъдеще, да направим една кухня и сами да си произвеждаме концентрираните фуражи“, допълни той.

Качеството на продукцията e ключово за откриването на нови пазари

„Продуктите си предлагаме на фермерски пазари, в млечни и био магазини, както и на  частни клиенти. През тези три-четири години, откакто сме на пазара, хората се запознаха с нашите продукти и ги търсят. Маркетингът е много важен и представянето на продуктите по различни места и пазари, но качеството е основният инструмент, с който постигаме целите си. Благодарение на качеството на продуктите се откриват възможности за нови пазари“, заключи Рейхан.

ЕТИКЕТИ:
Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА