Той обяснява, че след като повечето рибни ферми са получили достъп до европейски фондове през програмния период 2014-2020, Управителният орган за Оперативната програма за рибарство и морско дело (POPAM) е решил да поиска от тях за върнат 40 процента от инвестираните средства.
“Има 88 засегнати компании, които са направили 120 проекта. До момента са изготвени протоколи за 38 млн. евро, но смятаме, че стойността им ще достигне 42 млн. евро. На практика става въпрос за около 40% от тези 110 млн. евро, които бяха отпуснати. Не само, че европейските пари не дадоха очаквания ефект, но генерираха тотален срив в сектора”, отбелязва Александру Боня.
Той припомня, че аквакултурите са се сблъскали със същия проблем при достъпа до безвъзмездни средства през финансовата 2007-2013 г. и критикува факта, че финансирането, предназначено за рибовъдство, е достъпно и за общините, предаде БТА.
“Всеки път около 110 милиона евро са използвани за инвестиции в аквакултурата, а останалите пари отиват за риболовни общности, неправителствени организации или научни изследвания. Неправителствени организации или административно-териториални единици използват пари от тези за риболов и аквакултури за развитие на местните общини и така сумата драстично намалява, почти наполовина. Те имат десетки други мерки и програми, които могат да прилагат”, коментира Александру Боня.
