Последният вариант на Плана за възстановяване и устойчивост на България предвижда 871.7 млн. лева за компонент „Устойчиво селско стопанство“. Документът беше публикуван в края на миналата седмица и в него е заложено 847.9 лева от общата сума да бъдат насочени към реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд, а 23.9 млн. лева да отидат за инвестиция, която предвижда дигитализация на процесите от фермата до трапезата.
АЗПБ:Да бъде разработена краткосрочна, средносрочна и дългосрочна визия за поливно земеделие в рисковите райони на страната, парите за е-земеделие са малко
От Асоциацията на земеделските производители в България огласиха своето становище още при общественото обсъждане на Плана за възстановяване в края на миналата година. В него се предлага в рамките на компонента, предвиждащ финансиране на мерки за енергийно обновяване на промишлени сгради да бъдат допустими бенефициенти и регистрирани земеделски стопанства и предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Освен това се предлага мерките за енергийна ефективност да покриват не само сградите, но и прилежащата инфраструктура и производствените системи, както и дейностите за интелигентно управление на системите не само в сградите, но и между различни производствени обекти.
От АЗПБ изказват обаче съмнение за необходимостта повече от половин милион лева да отидат за дигитална трансформация на Енергийния системен оператор, тъй като е дискусионно включването на подкрепата за дигитална система на ЕСО като кръгова икономика.
В същото време от Асоциацията са недоволни от свиването на бюджета за “Дигитално земеделие” и го определят като нереалистичен и крайно недостатъчен. За инвестициите, свързана с хидромелиоративната структура на страната, от АЗПБ предлагат да бъдат приоритизрани най-рисковите към засушаване райони в страната, за които да бъде разработена краткосрочна, средносрочна и дългосрочна визия за поливно земеделие в тях, която предвижда необходимото финансово обезпечаване в довеждащата хидромелиоративна инфраструктура на съответните общини, с което да бъде осигурен достъпът на фермерите.
От Асоциацията предлагат също така да се направи пътна карта за изпълнението на заложените индикатори, който да бъде неразделна част от Плана и да има прозрачна система за мониторинг и управление на Плана, като наблюдението се прави в рамките на Комитет за наблюдение на изпълнението.
ФНСЗ: Изключително необходими инвестиции, но трябва да има повече информираност при харченето на средствата
Изключително подробно и обстойно е разработена частта от Националния план за възстановяване в частта за земеделието. Направено е с възможност за допълняемост с инструментите на ОСП, посочени са годините за продължаването на ПРСР, финансирането, което ще се получи и след това има надграждане с инструментите на ОСП в стратегическия план, който ще бъде до 2027 г., най-вече в частта за инвестиции в земеделските стопанства, където има отново допустима подкрепа за напояването. Така коментира третият вариант на Плана за възстановяване Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. „Виждам обаче разлика, че средствата са намалени и в частта за дигитализация да бъде направен само един електронен регистър. По време на срещите от бранша искаха да бъдат насочени средствата директно към тях, както виждаме и в следващите варианти няма такива средства, които да бъдат насочени и да достигнат до земеделския производител, а не да бъдат съсредоточени само в един проект, който да се изпълнява от Министерството на земеделието“, каза още тя.
Възможността за реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура се приветства от земеделските синдикати. Капиталът на хидромелиоративните съоръжения е втори по големина след капитала на БДЖ. „Това е нещо огромно, започнато още от времето на Стамболийски и винаги се е инвестирало в тези съоръжения, за последните 40 години няма почти никаква инвестиция, а само спорадични ремонти, когато има наводнения. Изключително необходимо беше възстановяването на тази инфраструктура. От ФНСЗ подкрепят средствата да отиват точно в тази сфера“, сподели Василева
Държавният ни бюджет не може да предвиди толкова средства, колкото са предвидени по Плана за възстановяване. От земеделските синдикати настояват за повече прозрачност и информираност при усвояването на средствата, както и за увеличение на доходите на работещите в „Напоителни системи“.
БАМ-я: Напоителната инфраструктура да се разшири и влезе в нови зони, нуждаещи се от поливане
„Средствата, предвидени за реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд, ще се отразят много добре на сектора на поливното ягодо- и малинопроизводство, но още в началото ние от БАМ-я предложихме този план да бъде разширен, като обхване не само възстановяването, но и разширяване на тази система от напоителни канали, защото много се промениха зоните за поливно земеделие и там, където не е текло, пак няма да тече или там, където е текло, пак ще тече”, коментира специално за Агрозона Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните (БАМ-Я).
Ние искаме да се възстанови и рехабилитира система, защото миналата година, когато беше голямата суша, загубите на вода продължаваха да бъдат шокиращо огромни. Трябва обаче да се направят модерни инвестиции, които да послужат в следващите 50 години, а не просто да се запушат дупките в съоръжения на подобие от времето на Римската империя – открити канали, вода, която се движи на самотек, допълни Петков.
Според него във всички страни, които имат развита система от хидромелиорации, водата е скрита и подсигурена в тръби както от загуби и кражби, така и за по-ефективно доставяне до всеки един потребител, защото например, от каналите земеделските производители трябва допълнително да слагат водни помпи и допълнително да замърсяваме околната среда с въглероден диоксид.
Той уточни, че системата от напоителни канали трябва да се разшири, защото има площи, които нямат канали, както в района на Попово и Лозница, така и в районите на Силистра, на Русе. Там никога не е имало напоителни системи. В същото време районите на Пловдивската равнина, където е сърцето на зеленчукопроизводството, няма развита система за напояване освен тази за ориза. „За производителите на плодове и зеленчуци няма изградена гъста мрежа, като са се надявали, че всички ползват подземни сондажи, но сега те излязоха незаконни. В същото време няма алтернатива от Напоителни системи и тези хора остават в един голям страх, още повече, че в новото предложение за получаването на обвързана подкрепа зеленчукопроизводителите трябва да ползват законни източници на вода, а те това не могат да го изпълнят”, допълни още той.
