- Г-н Пападимитракос, какви са препоръките Ви относно храненето на децата в 3-7-годишна възраст?
- 3-7-годишната възраст е важен период най-вече за изграждането на правилни хранителни навици на децата. Това е периодът, през които децата започват да участват съзнателно в процеса на хранене, да проявяват предпочитания и претенции. Ролята на родителя тук е много важна, защото трябва да има грижата да се стреми максимално да разшири вкусовата палитра на детето и да му помогне да открие колкото може повече вкусове. Колкото повече вкусове опитва детето, толкова по-вероятно е то да открие това, което го задоволява, и по пътя на логиката, колкото по-разнообразно е едно хранене, толкова по-вероятно е то да бъде пълноценно. Създаването на навика за редовно хранене на умерени достатъчни порции до голяма степен се изгражда именно в детските градини. Заради разнообразието не трябва да се изключват групи храни, не трябва да се подържат крайни гледни точки и някоя храна да се определя като вредна. Няма вредна храна – всичко е въпрос на количество и честота в менюто. Трябва да храним децата максимално разнообразно и да ги запознаем правилно с различните групи храни. Децата се нуждаят от всичките групи храни – въглехидрати, протеини, мазнини. Всеки родител и държавата трябва да търсят най-добрите източници за тях. Хлябът, бобовите, месото, рибата, разнообразието на плодове и зеленчуци трябва да са неизменна част от тяхното хранене. И както обичам да казвам, детското хранене не е детска работа. Детското хранене е инвестиция в физическото и психическото здраве на децата ни.
- Какви са наблюденията Ви относно хранителните навици на децата и какъв е процентът на затлъстяване сред тях?
- Хранителните навици на децата се променят, когато постъпят в училище след градината и след организираното хранене. Изглежда, че в момента, когато родителите поемат контрола над храненето на детето, нещата се провалят. Родителите не са виновни и съм сигурен, че няма родител, който да не иска детето му да бъде здраво, но, просто самите те нямат правилните хранителни навици, правилната информация и съответно няма как да ръководят такъв сложен процес. За радост в кабинета ми идват все повече родители с желанието да променят себе си и така да променят и храненето на децата си, защото няма нищо по-ефективно от личния пример на родител.
За съжаление процентът на затлъстелите деца нараства и вече представлява сериозен социален проблем. Рисковете както за физическото, така и за психическото здраве нарастват с всеки един качен килограм. Винаги съм вярвал, че това може да се промени, ако до родителите стигне правилната информация и те бъдат обучени за тази отговорна задача, а именно, храненето на техните деца.
- Как трябва да се включи хлябът в менюто на децата?
Ако потърсим отговор на въпроса от какво се нуждаят децата, коя е тази храна, която може да осигури полезните и необходимите вещества за техния растеж, която да съдържа достатъчно въглехидрати, които да осигурят високите изисквания за енергия, достатъчно белтъчини и аминокиселини за изграждането на мускулатурата, витамини, особено от групата В, минерали като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор и желязо, а, в същото време тази храна да е приятелска към тяхното нежно храносмилане и да е привлекателна и вкусна, неизбежно ще стигнем до хляба. През последните години имаше много опити хлябът да се демонизира и да се определи като отрова, да се посочи като основен виновник за детското затлъстяване, но той си остава важна храна и безспорно има място в детското хранене. Разбира се, както всяка друга храна, той не може да бъде единствена и винаги количеството определя полезността. Разнообразието на храненето дава възможност то да бъде пълноценно и хлябът определено трябва да е част от него.
Ипократис Пападимитракос е дългогодишен консултант по хранене-психолог. Можете да се свържете с него на www.ipokratis.bg
