Ако решите да опитате присаждане на калем на някое дърво, тази инвестиция може да ви се отплати в пъти. Когато си харесате някое дърво отрупано с плод, а в двора имате от същия вид с рехава реколта се замисляте – да го отрежа ли, за да сложа ново или да продължа, колкото и да ражда…Има обаче елегантен начин да имате и друг сорт без да започвате от нулата. Това става чрез присаждане. По този начин се запазва автентичността на сорта в продължение на много години. В практиката се използват предимно два начина на присаждане – на пъпка (окулиране) и на калем (резник). Окулирането може да се извърши през юли или август – на спяща пъпка или през пролетта – на будна пъпка. Присаждане на калем се прави, когато се облагородяват диворастящи форми и за подобряване на малоценни сортове. Извършва се през пролетта и се налага при по-стари дървета.
Новите растения са копия на майчините
Размножаването чрез калеми е един от начините за вегетативно размножаване на овощните растения. По този начин се получават нови растения, които напълно възпроизвеждат майчините. То може да се извърши чрез коренови калеми, чрез зрели безлистни калеми, със зрели листоносни калеми и със зелени резници. За любителите овощари интерес представлява размножаването чрез зрели безлистни резници. Зрели листоносни резници (калеми) са използват при размножаването на лимон, портокал, мандарина, маслина и други вечнозелени видове. Вкореняването на зелени резници може да се извърши само при специални условия, в закрити помещения, където се поддържа определена температура и преди всичко висока почвена и въздушна влажност. При такива условия зелените резници се вкореняват по-добре, в сравнение със зрелите. За зрелите резници също са необходими подходящи съоръжения за контролиране на температурата и влагата при предварителното вкореняване.
Присаждане на калем – не всеки се вкоренява лесно
Размножаването чрез вкореняване на резници е доста съблазнителен начин, но за съжаление повечето овощни видове не могат да се вкореняват при обикновени условия и без предварително третиране с растежни регулатори. Сравнително добре се вкореняват резници от касис и другите френски грозда, бодливото грозде, смокинята, къпината, лимонът, актинидията и някои други. При касиса и другите френски грозда това е почти единственият начин на размножаване. За тях резниците се събират при обикновени условия за вкореняване. При останалите овощни видове вкореняването на резници е възможно, но при условие че се третират с растежни регулатори и предварителното вкореняване се извърши при условия на контролирана влага, температура и подходящ субстрат.
Предварителното вкореняване става в закрити помещения, където с помощта на електрически съоръжения се поддържа температура на субстрата от 16 до 21 градуса, а на въздуха температурата е по-ниска с 5-10 градуса. Това може да стане в избени помещения или в пластмасови тунели. Субстратът се поддържа с висока влажност, но трябва да бъде и добре аериран, като не се допуска преовлажняване. При тези условия коренообразуването протича за 2 до 4 седмици.
Основните грижи за по-нататъшното развитие на резниците е поддържането на оптимална влажност на почвата и подхранване с минерални торове, ако е необходимо.
Калемите трябва да се събират само от едногодишни леторасти
Резниците за вкореняване се събират от едногодишни, добре развити леторасти с дебелина над 6 мм и дължина от 10 до 40 см при отделните видове. По-добре се вкореняват резниците взети от основната част на летораста, която е по-добре запасена с пластични вещества. Долният отрез се прави непосредствено под пъпка, а горният на 2-3 мм над пъпката. Най-добре е резниците да се събират през есента и да се съхраняват до момента на вкореняването във влажна и хладна среда. Събирането може да стане и непосредствено преди вкореняването.
При спазването на посочената технология може да се постигне успешно вкореняване на резници при почти всички овощни видове. Сравнително по-успешно се вкореняват резници от праскова, слива, вишна и дюля.
Успехът от присаждането е много голям, когато подложката е по-млада.
Случва се да се присаждат и по-възрастни дървета, но те не бива да бъдат над 10-12 години. По-възрастни и силно развити дървета се присаждат в по-високите части на короните, където дебелината на клоните не надхвърля 5-6 см в диаметър. Задължително е да се оставят няколко по-слаби клони неприсадени.
Остри и чисти инструменти – ключ за успешна «операция»
Присаждането е истинска хирургическа операция в растителния свят. Ако ножчето не е достатъчно остро, отрезите не стават гладки и това затруднява срастването. Няма успех при тази операция и в случаите, когато са замърсени отрезите. На неуспех е обречен опитът за присаждане и когато се прави много бавно, както и при топло и сухо време. Тогава отрезите се окисляват, потъмняват и правятизолационен пласт, който също пречи на зарастването. Отрезите на клоните трябва да се заглаждат много добре с по-здрав и остър нож. Работа в този случай може да свърши и нов макетен нож. След приключване на операцията всички наранени части намазват с овощарска замазка. Към момента на присаждане те трябва да са свежи и в пълен покой. Това значи да са съхранявани във влажна среда, на тъмно и при температура не по-висока от 4-5°С.
Най-рано, преди да е започнало сокодвижението, се присаждат черешата, вишната, кайсията и бадемът. Използват се някои от начините “на кози крак”, “на разцеп”, “на седло”.
Кой с кого си пасва
Доброто срастване между присадника и подложката зависи от съвместимостта и сродството между тях. Срастването е най-добро, когато подложката е от същия вид – ябълка върху ябълка, круша върху круша и т.н. Понякога резултатите са добри и при използване на подложки от друг вид – круша върху дюля, слива, праскова, кайсия и бадем върху джанка, череша върху махалебка и вишна, мушмула върху дюля и глог.
Полезно!
Лесна рецепта за овощарски крем
Овощарския крем е изключително важен при присаждането. Има готови в аптеките за растителна защита, но самостоятелното му приготвяне също е лесно. За целта ви трябват 400 грама колофон, около 40 грама свинска мас или лой, 10 г дървесна пепел, 20 г восък и 80 мл спирт.
Първо на тих огън се разтопява колофанът. Към него се прибавят мазнината и восъкът, а накрая и пепелта. Когато тази смес изстине на малки части се добавя спиртът докато се постигне желаната твърдост, така че да може да се размазва. Готовата смес се държи в затворен буркан, в случай че се втвърди, трябва отново да се разтопи и да се добави спирт.
Четете още:Как да се отървем от мъх и лишеи по овошните дървета
