Готово ли е земеделието на Сърбия за ЕС

Лилия Александрова
Лилия Александрова
8 Минути

Сърбия е готова за преговорите за присъединяване към Европейския съюз в частта „Земеделие и развитие на селските райони“. Това заяви ресорният министър Бранислав Недимович по време на пресконференция след подписването на пореден транш евросредства за сектора. „Отговаряме на всички изисквания в съответната глава 11. Правителството прие План за действие. Готови сме. Подготвяме своята позиция по време на преговорите. Това е – ако ЕС отвори преговорите – добре, ако не – не можем да направим нищо“, обясни той. Отлагане на преговорния процес се очаква заради забавянето на годишния доклад на Европейската комисия относно готовността на държавите, с които ЕС е в преговори за членство. Заради изборите за Европейски парламент докладът беше готов значително по-късно в сравнение с други години.

 

Ново финансиране

След началото на преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС през 2014 г. износът на страната към държавите-членки бележи двоен ръст. 50% от експорта на полуготови храни от Сърбия отива в страните от ЕС. Най-значим излишък от търговията със селскостопански стоки идва от съседните държави – Босна и Херцеговина, Черна Гора, Македония, България, както и от Италия.

В края на 2018 г. страната получи европейско финансиране в размер на 175 млн. евро за земеделие и безопасност на храните до 2020 г. Така безвъзмездната предприсъединителна помощ от ЕС за сектора през периода 2014 – 2020 г. може да достигне 400 млн. евро, посочи Сем Фабрици, директор на делегацията на ЕС в страната, цитиран от пресслужбата на Европейската служба за външна дейност.

 

Най-важните мерки

През 2018 г. по предприсъединителната програма за развитие на селските райони IPARD II бяха обявени четири приеми на проектни предложения по мярка 1 за инвестиции във физически активи и мярка 3 за преработка на земеделска продукция. През 2019 г. бяха отворени две мерки: мярка 7 за диверсификация на земеделските стопанства, която включва развитието на туризъм в селските райони, и мярка 9 за техническа подкрепа. Към началото на юни са одобрени 304 проектни предложения за закупуване на селскостопанска техника и инвентар на обща стойност 45 млн. евро, по информация на agrodan.rs.

Най-голям е бюджетът за земеделие

Бюджетът на Министерство на земеделието, горите и водите за 2019 г. е определен в размер на не по-малко от 36,2 млрд. динара (306 млн. евро). Това е най-големият бюджет спрямо останалите министерства в страната, се казва в прессъобщение на Министерството на финансите на Сърбия. Според тези разчети Министерство на търговията, туризма и телекомуникациите ще разполага с 0,5 млрд. динара (4,2 млн. евро), като средствата са предназначени за туристически ваучери и реклама на различни дестинации в Сърбия.

Специализация в млечното говедовъдство

В животновъдството най-големи субсидии получават стопаните, които отглеждат млечни крави и бикове. Подкрепата в говедовъдството възлиза на 25 000 динара (211 евро) за глава животно и 30 000 динара (253 евро) за крава с бозаещо теле. Стопаните с животни под селекционен контрол могат да разчитат на субсидии за най-малко 3 и максимум 300 млекодайни крави и бикове. В рамките на млечната промишленост държавата разпределя и премия за мляко от 7 динара или 12 ст. на литър. Земеделските производители с овце и кози могат да получат субсидия от 7 000 динара (59 евро) на глава, дават се и 15 000 динара (127 евро) за отглеждане на свине майки. Производителите на биологични продукти имат допълнителен стимул от 40%.

Държавата субсидира производството на риба с 10 динара (0,8 евро) за килограм, докато пчеларите получават 720 динара (6 евро) на кошер. Сърбия е на първо място в света по отглеждане на пчелни семейства на глава от населението, според националната статистика. Отрасълът е развит най-добре в град Неготин близо до границата с България, където има 15 000 кошера и всеки трети жител там се занимава с пчеларство.

 

Кредити с минимална лихва от 1%

През 2019 г. Министерството ще продължи да подкрепя животновъдите с нисколихвени кредити. Срокът на погасяване на тези кредити е от една до три години с гратисен период до една година. Фиксираният лихвен процент е 3% годишно или 1% за физически лица в райони с трудни условия на селскостопански труд, както и за млади фермери до 40 години и жени. Физическите лица могат да разчитат на заем до 6 млн. динара (50 700 евро), а юридическите – до 18 млн. динара (152 000). Кредитите са предназначени за закупуване на животни, оборудване за хранене и поене на добитъка, механизация за почистване на тор, вентилационно оборудване и др., както и оборудване за пчеларство.

Стимули за младите

Младите земеделски стопани в Сърбия съставляват 3% от населението, докато средният процент в Европейския съюз е два пъти по-голям. Селата опустяват заради ниските доходи и трудните условия на живот. В опит да промени това правителството увеличи субсидиите за млади фермери от 10 000 евро на 12 600 евро. Ако фермерите до 40 години останат в провинцията и започнат да работят в селското стопанство, държавата отпуска безвъзмездно 75% от инвестицията, като по-голяма част от сумата се превежда на земеделските стопани предварително, след като те декларират доходите си, съобщава сръбското издание blic.rs.

Средствата са предназначени за закупуване на нови машини и инвентар, за разширяване на продукцията и преработка на селскостопански продукти, както и за развитие и подобряване на първичното животновъдство, а също и за подпомагане на инвестициите за развитие и подобряване на преработката на мляко, зеленчуци и плодове.

 

Други изисквания

Както е посочено в Наредбата за стимулиране на младите земеделски стопани, кандидатите, които искат да инвестират в производство на плодове или зеленчуци, трябва да имат определени площи. Например младите фермери, които искат кредит за разширяване на производството в оранжерии, трябва да имат максимум половин хектар, а онези, които искат да разширят производството на ягоди или други плодове, не трябва да имат повече от 2 хектара ягоди или 5 хектара други плодове. Фермерите, които искат да разширят стадата си, могат да имат максимум 19 млечни крави или 150 овце.

При класирането се взима предвид дали кандидатът е жена или мъж. Жените получават пет допълнителни точки. За четиричленно семейство се дават девет точки, а за шестчленно семейство – 15 точки. Допълнителни точки може да донесе мястото, където е планирано да бъде реализирана инвестицията.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА