Предложението на Европейската комисия за реформа на Общата селскостопанска политика за периода 2021-2027 г. включва нивото на европейска подкрепа за националните програми по пчеларство да бъде увеличена от 36 милиона евро на година до 60 милиона евро. Това съобщи българският еврокомисар Мария Габриел пред участниците в международния симпозиум за мановия мед, който се провежда в Царево. “Днес пред нас стои важна задача. Трябва да разберем как по най-добрия начин да отговорим на предизвикателствата, свързани с опазването на пчелите, загубата на местообитания, употребата на пестициди, климатичните промени, качеството на храните”, заяви още тя в началото на ключовия дискусионен панел в програмата на Световния симпозиум по мановия мед в Царево, посветен на опрашването, опрашителите и екосистемните услуги. “Цифровите технологии могат съществено да допринесат за подобряване на земеделските практики и развитието на пчеларството – от изкуствения интелект, прецизното земеделие в частност, до приложения, които засягат наблюдението и анализа на данни.”, допълни Габриел.
Мария Габриел представи водещите инициативи на Европейската комисия за пчеларския сектор. Комисията публикува на 1 юни първата координирана инициатива на общоевропейско ниво за опрашителите. Тя включва действия в три приоритетни области: подобряване на знанието за намаляването на пчелите, причините за него и последствията от това; повишаване на информираността; иницииране на по-широк обществен дебат и насърчаване на обмяна на информация. В тази връзка българският еврокомисар припомни важността на споразумението за партньорство, чието начало беше поставено на председателстваната от нея Европейска седмица на пчелите и опрашването през 2017 г. с цел подобряване на събирането, управлението и споделянето на данни. “Цифровите технологии са ключови в това усилие. Има възможности за финансова подкрепа по настоящата програма Хоризонт 2020 и ще има още повече в бъдеще по програма Хоризонт Европа и новата програма Цифрова Европа, за да се помогне с напредъка при наблюдението и обработката на данни. Съществува и възможността да се създадат специфични хъбове за цифрови иновации на място и да се тестват нови технологии или по-безопасни за пчелите препарати. Цифровизирането на земеделските дейности би имало положително отражение. Водещ елемент остава и подобряване на комуникацията и синергията между работата на пчеларите и земеделците като две страни в една и съща цел – прецизно земеделие, развивано в здравословни екосистеми, където пчелите са защитени”, отбеляза Мария Габриел.
