Сладководните ресурси по света намаляват с тревожна скорост. Нарастващият недостиг на вода е един от основните проблеми за устойчиво развитие. Според прогнозите на експерти от ФАО, този проблем само ще се увеличава, тъй като населението на света продължава да расте, жизненият стандарт на хората се повишава, диетите им се променят и ефектите от изменението на климата стават все по-драстични.
За производството на храна, консумирана ежедневно от един човек, в зависимост от диетата, са необходими от две до пет хиляди литра вода. Има основание да се смята, че при поддържане на текущите модели на потребление до 2025 г. две трети от населението ще живее в страни, в които водата ще бъде дефицит. За да се промени това, сега е моментът да се вземат мерки.
Земеделието – както причината, така и основната „жертва“
Селското стопанство е една от основните причини за недостиг на вода и основна „жертва“ на този дефицит. Земеделието представлява почти 70% от всички изтегляния на вода, а в редица развиващи се страни тази цифра достига 95%.
Например количеството вода в селското стопанство зависи от културите. Всъщност за производството на един килограм леща ви трябват само 1250 литра вода. Сравнете това с 13 000 литра вода, необходими за производството на един кг говеждо месо!
Повторната употреба на вода ще помогне за предотвратяване на глада
Очаква се изменението на климата да увеличи недостига на вода. По-честите и силни засушавания засягат селскостопанското производство и поради повишаването на температурата се увеличава нуждата от вода, необходима за отглеждане на растения.
В допълнение към подобряването на ефективността на използването на водата и производителността на труда в селското стопанство, трябва да се предприемат мерки за събиране и повторно използване на ресурсите от прясна вода и подобряване на безопасността на използването на отпадъчните ресурси. Сушите не могат да бъдат предотвратени, но гладът и социално-икономическите катаклизми в резултат на тях могат.
Една трета от храната отива за отпадъци
Загубата на храна е еквивалентна на загуба на вода. Хвърляйки храна, напразно прахосваме онези ресурси, които са необходими за нейното производство. Всяка година една трета от световната храна се губи. Поради това количеството, което чезне в земеделието, е почти три пъти по-голямо от Женевското езеро. Всеки от нас може да направи малки промени в ежедневието си, за да намали развалянето на хранителните продукти: използвайте остатъчна храна при готвене и не купувайте прекалено много.
Лошото управление на водите причинява засушавания в Европа
Редица градове в Северна Европа са изправени пред риск от недостиг на вода.
Докато температурите в цяла Европа се покачват, а националните правителства обмислят спешни мерки за справяне със засушаванията, ново изследване на природозащитната организация WWF алармира, че лошото управление на водните ресурси допълнително влошава ефекта от климатичните промени. Същевременно държавите-членки не просто подценяват ролята на реките, езерата, влажните зони и подземните води, но и продължават да настояват Европейската комисия да отслаби единствения инструмент, който може да ни помогне да се справим със засилващия се натиск – Рамковата директива за водите (РДВ).
Приета през 2000 г., РДВ се смята за един от най-важните елементи на природозащитното законодателство, както и за най-мощния лост на гражданското общество и индустрията за силна и амбициозна защита на водите. Тя изисква от държавите-членки да приведат в добро състояние водите, намиращи се на тяхна територия, най-късно до 2027 г. Преди повече от две години обаче Европейската комисия започна проверка на годността на РДВ. Много държави-членки и лобистки групи използват този процес, за да настояват за мащабни промени в законодателството, които биха имали пагубни последици за сладководните екосистеми в Европа.
Едва 1% от водата по света е сладка и достъпна
Сладката вода е един от най-ценните ресурси на нашата планета. Но той бързо се изчерпва. Въпреки огромната роля, която играе в нашия живот, в икономиката и в природата, едва 1% от водата по света е сладка и достъпна. И този 1% е под заплаха. WWF предупреждава, че неустойчивото използване на водните ресурси застрашава тяхното бъдеще и прави екосистемите все по-неспособни да реагират на климатичните промени.
Добрата новина е, че лошото управление на водите може да бъде коригирано чрез пълното прилагане на Рамковата директива за водите. Тя следва да гарантира за по-устойчиви екосистеми, които са в състояние да поддържат вода с достатъчно добро качество дори и по време на сухите периоди.
Сушите стават все по-дълготрайни
„След като сушата настъпи вече е много трудно да се справим с нея. Държавите концентрират твърде много енергия и ресурси в предприемането на извънредни мерки, вместо да се насочат към източника на проблема“, коментира Андреас Баумюлер, оглавяващ отдел „Естествени ресурси“ към WWF, Европейски политики (Брюксел). „Правителствата трябва да инвестират в устойчиви решения, за да се уверят, че техните реки, езера и влажни зони могат да се справят с продължителни засушавания, горещи вълни и наводнения. Само така ще можем да разчитаме и в бъдеще на сигурни източници на питейна вода.“
Климатичните изменения, нарастването на населението и променящите се модели на потребление подлагат на все по-голям натиск сладководните екосистеми. Сушите стават все по-дълготрайни и Европа не прави изключение. Последните данни показват, че дори най-северните страни на континента отчитат първите предупредителни признаци на засушаване. Стокхолм, Ротердам, Манчестър и Бирмингам са сред градовете, изложени на най-сериозен риск от недостиг на вода през следващите десетилетия. А Париж е един от първите 20 най-застрашени от суши мегаполиси в света.
WWF напомня, че днес 60% от повърхностните води в Европейския съюз не са с добри качествени показатели. На практика всички европейски реки са канализирани или преградени с язовири, за да се увеличи капацитета им за осигуряване на вода за нуждите на населението и бизнеса. Само селското стопанство е отговорно за 40% от общото количество вода, използвано на годишна база. Освен че доставят ограничено количество вода, язовирите нарушават естествения баланс на сладководните екосистеми. Това може да доведе до екологични кризи като тази в Кейптаун през 2017 г., която принуди хиляди хора да се редят на опашка за дневния си прием на вода.
