Двата сектора с обща позиция и предложения по отношение на таваните по подмерки 4.1 и 4.2
По време на Националната среща на земеделските производители в България, организирана от АЗПБ, в панела за Свиневъдство и Птицевъдство очертахме три основни теми – държавната помощ за хуманното отношение, Зелената сделка и Програмата за селските райони 2023-27 година, сподели в интервю за Агрозона Иван Ангелов, собственик на едно от водещите предприятия за производство на яйца и най-голям износител на яйца от свободно отглеждани кокошки.
Предложение за увеличение на таваните по подмерки 4.1 и 4.2
По новия Стратегически план коментирахме, че таваните за големите ферми, а и по принцип с тези инфлационни механизми са крайно недостатъчни – 750 000 евро таван.
В Гърция например таваните са много по-високи, същото е и в Австрия и други подобни страни с планински терени. Предложихме тавана да бъде не по-малък от 1,5 млн. евро по подмярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства и не по-малко от 2 млн.евро по подмярка 4.2 за преработвателните предприятия.
Парите по програмите периоди се раздават на калпак, дават се едни 5%, без да се отчитат географските особености. Не се отчитат географските особености на дадената област – планински и предпланински особености. Фактът, че в тези райони строителство няма или е много по-тежко и по-трудно, в сравнение с полските райони като Пловдив, Пазарджик, Варна, Бургас и Плевен. Тези 5%, които се предоставят са крайно недостатъчни за извършване на тези дейности. В необлагодетелстваните районни липсва пътна инфраструктура, вода и затова обсъждахме, че тук трябва финансирането трябва да бъде поне 75%, както е в Гърция. Друг проблем е и липсата на хора. Ако говорим за демографските условия, трябва да може да инвестираме, за да привличаме работна ръка, допълни още Ангелов.
За хуманното отношение също се проведе дискусия с животновъдния сектор
За хуманното отношение също се проведе дискусия с животновъдния сектор„За тези 11 години, в които е в действие държавната помощ за хуманно отношение, генетиката на птиците се е развила много напред. Финансирането на стоковите носачки в момента е от 16 до 78 седмица. Имаме предложения във връзка с изменение на технологиите и напредване на генетичните разработки субсидираната възраст да се увеличи до 85 седмици или до 90. Това все още е обект на дискусия и трябва да се съгласува с Европейската комисия дали тя ще позволи да се направят такива промени без да има пренотифициране.
Искане за диференцирани ставки
„Неправилно е е се плащат едни и същи пари при различните видове отглеждане – клетъчно подово, свободно и био. Според нас трябва да има диференцирани ставки. Няма как на подово отглеждане и на клетки да се дават едни и същи пари. Условията на отглеждане при двете категории са много различни, както и разходите“, допълни още той.
„Има много рестрикции по отношение на технологиите за отглеждане. От много време се коментира че до 2025-2030 година ще бъдат забранени за използване клетките за отглеждане. Безумие е от една страна да се подпомага това нещо и да участва в различни грантови схеми за инвестиции ако след няколко години ще се закрие. От тази гледна точка е необходимо преразглеждане“, поясни Ангелов.
Промени в Наредба 44
Промени в Наредба 44„Вероятно от двата сектора ще излезем с предложения и за общи промени по наредба 44“, заяви още в интервю за Агрозона Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишлените птицевъди.
„По време на срещата коментирахме темата за вредните емисии, причинени от животните. Едно от предложенията е в обхвата на директивата през Новия програмен период да влязат и секторите свине и птици. Ние не сме съгласни с това нещо. Прагът е прекалено нисък – около 5 000 птици ще се водят вече като замърсители и като индустриални. Ние в момента имаме национално законодателство, което регулира това нещо и там прагът е след 40 000“, разкри Божанков.
„В разговорите ни с българските евродепутати, те ни уверяват, че това решение за директивата ще се проточи във времето и може би и няма да бъде прието по-рано от 2035 година“, допълни още той.
„По време на срещата поставих въпроса и за организациите на производителите. Тази година ще бъде отворена програмата за безвъзмездно финансиране на тези организации. Сега е моментът те да се създадат. Нашата асоциация АПП започна вече този процес и ако има птицевъд, който иска да се включи, може да се обърне към нас“, апелира Божанков.
Продължаване на схемата за хуманно отношение със 7 години
„Двата сектора имаме съгласие по отношение на хуманното отношение, че трябва да се запазят мерките които са съществували досега. Обединени сме върху предложението, че схемата трябва да се продължи за седемгодишен период до края на 2029 година“, заяви той.
“При бройлерите предложението ни е да се подпомага всеки един бройлер, отглеждан по хуманен начин, а не както досега да се подпомага еднократно пълния капацитет”, допълни още той.
Увеличаване на бюджета по схемата с процента на инфлацията
„От АПП имаме няколко предложения, които не влияят върху нотификацията и няма нужда от модифициране. На първо място това е увеличаване на бюджета заради инфлацията със средно 50% за всички видове птици на целия бюджет. Тоест ставките средно са завишени с около 50% като сме взели предвид всички покачени разходи за фуражи, лабораторни изследвания, ток, транспорт и всичко останало“, коментира Божанков.
Свиневъдите също ще настояват за увеличение на ставките по схемата за хуманно отношение
„Друго предложение е да отпадне част от текста, който досега действаше, а именно когато бенефициентите сключват договор с Държавен фонд „Земеделие“ имаше един текст, че е договорът се сключва за минимум от както беше досега 5 години, а за новия програмен период 7 години. Нашето предложение е този текст да отпадне. Идеята е производителите да не бъдат ангажирани с минимум седем години по изпълняване на ангажиментите си и ако имат икономически или друг проблем да могат да се откажат например на четвъртата година, без да връщат парите, които са взели и лихвите.
Досега беше така – ако изпълняваш ангажимента си до третата или четвъртата година и нещо се случи, трябва да върнеш всички средства, които си получил от първата година до момента с лихвите. Смятаме, че това е некоректно и на производителите се дават само задължения, без да се дават права“, допълни още той.
95% от българското свиневъдство ще бъде засегнато ако се приемат промените в директивата за индустриални емисии
95% от българското свиневъдство ще бъде засегнато ако се приемат промените в директивата за индустриални емисииПредизвикателствата за свиневъдния сектор са свързани с това как ще се развие проблема с предложените промени в директивата за индустриалните емисии, тъй като по така предложения праг, който да е 150 животински единици (ЖЕ) в момента е теза на обсъждане в ЕП и в ЕК. Ако останат тези ниски прагоме, 95% от българското свиневъдство ще попадне под промените на тази директива, което ще се отрази негативно на сектора и то основно на по-малките и средни предприятия.
Индустриални замърсители, като за тях ще ще се изисква комплексно разрешително, което чисто психологически дори, ще се отрази негативно на част от по-малките производителите, като има опасност някои от тях просто да се откажат да оперират на пазара, тъй като е свързано с допълнителни инвестиции.
Свързахме се с всички български представители в ДГ АГРИ в Комисията по земеделие и околна среда в ЕП и сме изпратили писмо от името на свиневъдите и птицевъдите с желание да се запазят праговете, които са към момента. По изчисление на МЗм новите прагове биха довели до засягане на 95% от свиневъдството и около 45-50% от птицевъдството.
