Търговията със селскостопански стоки и храни е от голямо значение за страната, която представлява малък пазар, потребителските способности на населението са ограничени, а зависимостта от вноса на стоки, суровини, оборудване за домакинствата и бизнеса са големи. Търговското салдо със селскостопански стоки и храни традиционно е с положителен резултат, като износът превишава вноса в количествено отношение, което прави аграрния сектор нетен източник на валута в платежния баланс на страната. Присъединяването на страната към ЕС даде чувствителен тласък на търговията, не само в областта на селското стопанство и храните, но и на цялата икономика. Това се посочва в анализ на доц. Божидар Иванов от Института за пазарна икономика.
В структурата на аграрния износ преобладават непреработените продукти и земеделски суровини, които през последните години съставляват около 60% от експорта на селскостопанска продукция и храни. Вносът на непреработени продукти е около 45% от целия аграрен внос. Оказва се, че преобладаващата част от брутната продукция от земеделие е предназначена за износ (около 65% от общата продукция), което се обяснява с дисбаланса в производството, заради свръхизлишъка в определени производства и осезаемия дефицит в други.
Превишението на износа над вноса на аграрни стоки в стойностно изражение през годините расте, като се движи средно около 1 млрд. евро. Членството на България в ЕС увеличи търговското салдо на страната, което достига своя пик през 2013 г., около 1,6 млрд. евро, а в следващите години постепенно намалява. През последните 4-5 години износът забавя своя темп на растеж, докато вносът расте по-бързо и вероятно през 2020 г. търговското салдо ще падне до под 500 млн. евро. Това основно се дължи на слабата производствена година на основните зърнени и маслодайни култури, които формират до 40% от аграрния износ.
Структура на аграрната търговия
Съществуват не малко различия между износа и вноса на селскостопански стоки и храни, които се засилват в последните 10 години. Освен, че делът на непреработените продукти преобладават в аграрния износ и обратно – преработените продукти и храни доминират при вноса, българският аграрен внос е много по-балансиран и равномерно разпределен, без да се откроява стокова група, която да надвишава чувствително останалите. Така например водещи при вноса са месото и месните суровини, които заемат около 12% от стойността на аграрния внос, следвани от млечните продукти, яйца и мед с около 8%. При износа водещи са житните и зърнени култури и маслодайните семена, които формират около 40% и без тях аграрната търговия на страната има отрицателно търговско салдо при почти всички останали аграрни стоки.
За последните 10 години се наблюдава известна динамика и изменение в движението на различните стокови групи. Тези промени могат да бъдат обособени в 4 основни категории: І – стоки, при които се забелязва чувствителна положителна промяна на нарастване на износа над вноса; ІІ – стоки, при които се запазва съотношението между износа и вноса, и където износът продължава да надвишава вноса; ІІІ – стокови групи с чувствително нарастване на вноса над износа за последните 10 години; и ІV стокова група, в която съотношението се запазва и вносът превишава износа. В първата група на по-големи промени и увеличение в стойност на износа над вноса между 2009 и 2019 г. са: живи животни, житни растения, мазнини и масла от растителен и друг произход, продукти от месо и риба, остатъци от хранителната промишленост. Във втората група попадат продукти, при които износът продължава да надвишава вноса, но се забелязва понижение или не настъпва някаква по-голяма промяна, и те са: маслодайни растителни суровини; мелничарски продукти, нишесте и скорбяла; хранителни продукти на основата на житни растения.
Силното селско стопанство дърпа нагоре преработвателната индустрия
От групировките се вижда, че в първите две групи, където аграрният износ се разширява или запазва над вноса в последните 10 години, делът им представляват около 33% от аграрната търговия, както и че там, където селското стопанство има силни позиции, рано или късно, свързаните преработвателни индустрии също се засилват. Това се доказва при износа на растителна масла и олио, както и на брашна и други мелничарски продукти и на отпадъци от хранителната индустрия и производство на фуражи. Положителна трансформация се наблюдава при маслодайните култури, където износът преминава от маслодайно семе към растителни масла и олио. Добрите позиции в производството на маслодайни култури в продължение на дълъг период от време преминава в последните години в засилване позициите в преработени растителни масла.
На другия полюс е аграрната търговия в стоковите групи, където вносът превишава износа. В ІІІ група, където вносът бележи по-сериозно увеличение през последните 10 години са: меса; млечни продукти, яйца и мед; плодове; естествени лакове и екстракти, напитки; тютюневи продукти. В ІV група, където попадат продукти, при които вносът превишава износа, но няма разширяваща се негативна динамика са: риба; други животински продукти; цветя; зеленчуци; кафе, чай и подправки; материали за сплитане; захар и захарни изделия; какаови продукти; растителни консерви; други разнообразни видове храни. Разбивката показва, че в 25% от стоковите групи се наблюдава влошаване на търговските баланси, а в 42% от тях отрицателното салдо се запазва без да се задълбочава през последните 10 години.
Стойностна структура на търговията със селскостопански стоки и храни
В аграрната търговия се включват 24 стокови групи, които могат да бъдат разделени на непреработени суровини от селското стопанство и преработени, които принадлежат към хранителните продукти. Разликата в единичната стойност между тези две категории е около 3 пъти. При непреработените селскостопански продукти стойността на единица количество при вноса остава относително стабилна и постоянна при средна цена около 0,70 лв./кг. При износът се констатира, че единичната стойност през последните 10 години се увеличава с около 15-20% и достига 0,60 лв./кг. Причините за това са основно в подобряването на пазарните позиции на българския селскостопански износ, който основно се насочва към европейските пазари. Докато при вносът се търсят по-евтини дестинации, където целта е да се внесат стоки, които могат да бъдат намерени на по-ниска цена. Такъв е случаят при групата на маслодайното семе, най-вече от слънчоглед, където вносът през последните години доближава 1 млрд. лв., въпреки че в страната се произвежда повече, отколкото е необходимо за самозадоволяване.
Вносът на храни с устойчиви тенденции на растеж
Не така стоят нещата при стойността на търговията с преработени продукти и храни. В единична стойност вносът на храни показва устойчиви тенденции на растеж. Ако през 2009 г. единичната цена на вноса на преработени и хранителни продукти е около 1,98 лв./кг, то през 2019 г. той е 2,60 лв./кг. При износа не се наблюдава увеличение, като причината е, че основното конкурентно предимство на износа на храни е предлагането на по-ниски цени. Увеличението на единичната цена на аграрния износ на храни може да се постигне чрез разширяване дела на онези продукти, които имат по-висока единична стойност. Такива са групите на естествените лакове и екстракти; тютюневите продукти и цигари; и продуктите от месната промишленост. Трябва също да се отчете, че в отделните групи единичната стойност на износа е по-висока, отколкото на вноса, което показва, че страната успява да изнесе подобни и равностойни продукти с по-висока стойност, отколкото да внесе. Така например при групата на месните продукти единичната цена на вноса е около 4,5 лв./кг, а на износа – около 7 лв./кг. По-високата средна стойност на вноса на преработени продукти и храни се дължи на по-големия в количествено отношение внос на относително по-скъпи продукти от определени стокови групи. Така например, ако през 2019 г. при износа доминиращи са стоковите групи на остатъци от хранителната промишленост и храни за животните; и хранителни продукти на основата на житни растения, то при вноса водещи са безалкохолни и алкохолни напитки; тютюневи продукти и цигари.
Перспективи пред аграрната търговия
Недостатъчният растеж в българското земеделие в годините на членство в ЕС и доминацията в производствената структура на зърнените и маслодайни култури се отразява и на външната търговия. Увеличаване на търговското салдо в аграрната търговия преминава през диверсификация на селското стопанство и увеличаване дела на стоките с по-висока добавена стойност. Постигането на добри производствени позиции в определена група от селскостопански суровини може да се очаква във времето да донесе подобряване на свързаните с него индустрии от хранителния и преработвателен сектор. В бъдеще ще се засилва ролята на биоикономиката, чийто основи са заложени в подобряване ефективността при използване на ресурсите, оползотворяването на отпадъците и опазване на околната среда. Селското стопанство се свързва с отрасъл, в чието производство остават големи количества отпадъчни и вторични продукти. Именно в намирането на начини за тяхната утилизация и в специализацията в продукти с висока добавена стойност ще бъде заложена бъдещата премия в преработвателната индустрия. Залагане на иновациите и приспособяването на предлагането в отрасъла към промените, които предстоят в търсенето и потреблението на храни, където предпочитанията ще бъдат насочени не към цената, а към получаване на максимална полза и качество на единица цена, ще предопределят колко устойчива и конкурентоспособна ще бъде аграрната търговия в следващите десетилетия.
