През 2016 ще продължи тенденцията на многократно по-висок инвестиционен интерес от бенефициентите по подмярка 4.1 и 4.2 спрямо предвидения по тях остатъчен бюджет от 500 мнл. евро, стана ясно след дискусия между експерти, администрация и земеделски производители в рамките на Бизнес Форум „Фермата“, който се проведе в Пловдив на 22 март. “Агрозона” беше медиен партньор на събитието.
„Такава бе прогнозата на АЗПБ през 2014 г., която се сбъдна още на първите приеми. Продължаваме да защитаваме предишното си предложение за увеличаване на националното съфинансиране по най-атрактивните подмерки 4.1. и 4.2“, заяви Таня Дъбнишка, експерт на асоциацията.
„Наше предложение бе и да има чести и регулярни приеми, за да може да има прогнозируемост и агробизнесът да планира инвестициите си поетапно, в рамките на програмния период. Подходът на намаляване на максималния размер на инвестициите за един бенефициент (както и за групи/организации на производители) за нас не е решение. Същото важи за промяната на референтните цени по време на текущ прием и след приключил прием“, каза още Дъбнишка.
АЗПБ намира за добра идеята за нов критерий, който да стимулира дългосрочните инвестиции за строителство, модернизиране на оборудване и техника, различна от селскостопанските машини. След като МЗХ отхвърли предложението им за включване по този критерий и на трайните насаждения, от асоциацията изразиха опасения, че секторът ще се изправи пред поредната ситуация, в която проект на бенефициент в чувствителен сектор като трайните насаждения няма да получи достатъчно точки в ранкинга.
Според Ангел Вукодинов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), програмата и приоритетите изначално не са „стъпили на истински анализ“ и тяхното предложение да има резервирани бюджети за отделните сектори, за да се постигне някаква справедливост, не е било прието. По неговите думи, първите приеми по подмерки 4.1. и 4.2. показват, че успех ще имат добрите „комбинатори“.
Присъстващите фермери на Бизнес форум „Фермата“ изразиха безпокойство дали новите критерии ще са по-обективни, тъй като промяната им е гласувана, без да се стъпи върху анализ на МЗХ от прилагането през 2015 г. Притесненията са на фона на решението на администрацията да пусне целия остатъчен бюджет от 500 млн. евро по подмерки 4.1 и 4.2 през настоящата година.
„Този експеримент може да ни излезе много скъпо. Скъпа ще е грешката, ако критериите пак не сработят“, коментира земеделският производител Мартин Борисов.
„Земеделските производители очакваха до 2020 г. да има и други приеми, а не да изхарчите целия бюджет. Защо пускате всичките 500 млн. наведнъж?“, изрази недоумението си Веселина Ралчева от Асоциация „Биопродукти“ и биопроизводител. „Не се ли притеснявате, че това може да изкуши някои кандидати да „напомпат“ инвестициите си?“, попита още Ралчева.
