Парламентарна комисия във Великобритания критикува системата на ЕС за одобрение на ГМО

Лилия Александрова
Лилия Александрова
5 Минути

Системата на Европейския съюз за регулиране на правилата за генно модифицираните култури (ГМО) не е ефикасна и трябва да бъде заменена със система базирана на стандарти за качествата на новите технологии за отглеждане на културите. Това се казва в доклад на парламента на Великобритания, предава Agra Europe.

„Противопоставянето на ГМО в много европейски държави се основава на ценности и политика, не на наука”, Андрю Милър, председател на Комисията по наука и технологии в парламента на Великобритания. Според него „научните доказателства сочат, че ГМО културите не представляват повече риск за хората, животните и околната среда, отколкото културите, при които се използват конвенционални техники”.

Основни недостатъци на системата

В доклада се посочват три основни недостатъка на регулаторния режим за ГМО в ЕС. На първо място сегашните правила са основани на предположението, че ГМО са по-вредни за човешкото здраве, отколкото други култури. Този подход не дава възможност да се отчете фактът, че рискът, който може да носи една култура, няма нищо общо с това как тя се отглежда, а с качествата, които има, както и с това как се използва на полето.

На второ място, сега съществуващата система оценява рисковете от ГМО продуктите, но не отчита потенциалните ползи за производителите, консуматорите и околната среда. Това означава, че решенията се взимат едностранчиво и обществото получава подвеждаща информация за потенциалната им стойност за икономиката, обществото и околната среда.

Също така сегашната регулаторна система пречи на страните-членки да взимат самостоятелно решения дали да одобрят ГМО продуктите или не. Това кара държавите, които фундаментално са против ГМО да спорят с науката, да преувеличават несигурни данни и да представят погрешно принципа за предпазливост, в опит да предотвратят одобрение в европейски мащаб.

В доклада се казва още, че като се позволява да бъде политизирана преценката за риска от ГМО, приложението на тези продукти остава в застой с години, дори десетилетия. „Система, която бави решенията с десетилетия не може да бъде смятана за ефикасна”, казва Милър.

„Целта на общата регулаторна система би трябвало да бъде осигуряването на защита от продукти, които не са безопасни, а не без основание да ограничава възможностите пред следващите избрани правителства и гражданите, които те представляват.”, казва още Милър.

Той казва, че реформа на регулаторната система за ГМО в ЕС вече не е пожелателна, а е необходимост. “За да осигурим достатъчно храна за нарастващото население на света с все по-намаляващи природни ресурси, при положение, че климата става все по-нестабилен, ще трябва да използваме всички налични средства в социалната, политическата, икономическата и технологичната област”, казва Милър.

Принцип за предпазливост

Според доклада използването на принципа за предпазливост от държавите-членки на ЕС е подходящо в случаите, когато научните доказателства не са достатъчни или неубедителни, или когато има основание да се вярва, че има опасност за околната среда или хората животните или растенията. В момента не може да се каже, че тези условия не са налице само, защото една култура е била произведена чрез генна модификация. Ето защо използването на принципа за предпазливост по отношение на ГМО не е подходящо и спира развитието в тази област, се казва още в доклада.

Агенцията по безопасност на храните в ЕС неколкократно е излизала със становището, бе ГМО са безопасни за хората, животните или растенията, а бившият главен съветник на Европейската комисия по научни въпроси Ан Глоувър, наскоро подкрепи научните доказателства, че ГМО са безопасни. От своя страна анти-ГМО групи във Великобритания критикуват настоящия доклад и държат на позицията, че ГМО културите имат негативен ефект върху околната среда.

Площи с ГМО

Площите засети с ГМО култури в ЕС са намалели до 143 016 ха през 2014 г., което може да се сравни със 148 013 през 2013 г. Това е по-малко от 1% от площите с ГМО в света.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА