Отбелязваме 176 години от рождението на Васил Левски

Златко Златков
Златко Златков
6 Минути

Днес, 18 юли, се навършват 176 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

Той е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише поетът Вазов за него: “Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят!И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!”. И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.

И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че “Нашето дело зависи от нашите собствени усилия”. Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер – “Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее”. Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен “там близо край град София” на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.

Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран. През годините Левски е бил идеал на най-различни хора, понякога с противоположни политически възгледи. Братът на алпиниста Христо Проданов от Карлово на времето разказваше, че пред паметника на Левски там са идвали и бранници, и партизани – комунисти и всеки се е кълнял в паметта на Апостола. Самият Христо Проданов на времето тръгна и загина под Еверест също с портрет на Левски в себе си.

Достатъчно е да си спомним 1987 година, когато се навършиха 150 години от рождението на Апостола, но най-големите страсти се разгоряха около 19 февруари, а не около датата на рождението на Левски – 18 юли. Тогава в най-мрачните години на тоталитарното време Левски отново беше икона и неговата личност предизвика яростни спорове. Д-р Желю Желев, тогавашният дисидент и по-късно първи демократично избран президент на България, беше написал статия за Левски, която предизвика яростта на властите и беше забранена, защото той правеше нелицеприятни паралели с демократичните възгледи на Левски и тогавашната практика. Покойният проф. Николай Генчев, известен историк и изследовател на делото на Левски, тогава излагаше една модерна гледна точка, в противовес на писателя Николай Хайтов, който се беше вторачил в търсене костите на Левски. Впрочем не е ясно защо са ни – може би за да намерим още едни мощи, пред които да се прекланяме. А истината е друга – въпреки, че и сега зад някои политици и държавници стои портретът на Левски, той е само декорация за техните доста спорни от демократична гледна точка решения и действия. И съвсем не сме още “чиста и свята република”, както искаше Левски, въпреки някои техни заявления. И отново имаме недостиг от свобода.

“Нашата работа зависи от нашите собствени усилия”, “Народната работа стои над всичко”, “Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва”, “Времето е в нас и ние сме във времето”, “Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си”. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски.

 

Златко Златков администрира agrozona.bg между 2012 и 2015 година. В неговия профил ще откриете някои публикации на нашите автори в този период сред които Светлана Трифоновска, Марта Йонкова, Анета Стефанова, Диляна Хараланова, Лилия Александрова, Петър Лазов, Георги Джендов и други

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА