Положителните очаквания за растежа са основно заради подобрението в Европа
Българската икономика ще започне да се събужда през тази година, но отново ще е водена за ръка от Европа. Икономиката на Стария континент на свой ред също започва да се възстановява постепенно. Очакванията са към единствения досега двигател на растеж – износа, да се включи още един – вътрешното потребление. След като през миналата година този показател отбеляза четири поредни тримесечия спад, сега прогнозата е той също да започне да се подобрява, пише “varnautre”.
Възстановяването на България обаче ще е по-бавно в сравнение с други догонващи икономики, защото застаряването на населението и емиграцията изяждат от потенциала на страната за икономически растеж. Това прогнозира Европейската комисия (ЕК) в доклада си за България, който е част от зимната прогноза на институцията за европейските икономики. Тя беше оповестена във вторник. От комисията са повишили прогнозата си за България, като през тази година се очаква ръст от 1.7%, а през 2015 г. – 2%. Есенната прогноза беше съответно за 1.5 и 1.8%
Добро утро, Европа
През тази година икономиката на Европа най-сетне ще премине прага от 1% ръст. Европейската комисия е завишила очакванията си за ръста на европейския БВП с 0.1 пункта до 1.5%. Добрият полъх от Запад ще се пренесе и в България под формата на по-силен износ към ЕС. Според изчисления на Десислава Николова от Института за пазарна икономика около процент растеж в Европа ще генерира 7 процентни пункта повече износ от България към общността.
“Укрепването на вътрешното търсене тази година вероятно ще помогне да се постигне по-балансиран и устойчив ръст. Ребалансирането на европейската икономика отбелязва прогрес и конкурентоспособността се подобрява, особено в най-уязвимите страни”, посочи еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен на пресконференция по повод икономическата прогноза на ЕК. Очакванията са тази година отрицателен ръст да отчетат само две държави – Кипър и Словения. За дежурния заподозрян – Гърция, прогнозите също са положителни. Заради по-добър туристически сезон южната ни съседка успя да завърши 2013 г. с излишък по текущата сметка (от 1.24 млрд. евро) за пръв път от 1948 г. насам.
Домакинствата още стъпват на пръсти
С увеличаването на потреблението на българските домакинства обаче се очаква да расте и вносът в страната. Това означава, че през следващите години приносът на нетния експорт към ръста на икономиката ще е доста по-малък. Според изчисленията на ЕК приносът през тази година ще е нулев за сметка на потреблението, което се очаква да изнесе на гърба си целия растеж от 1.7%. Точно там обаче се крие и най-големият риск за икономиката през тази година, а именно – домакинствата да продължат да стъпват внимателно и да не увеличават покупките. Този негативен сценарий не е невероятен, като се има предвид анемичното състояние на пазара на труда и все още крехкото потребителско доверие. В доклада на комисията се посочва, че силният ръст на търговията на дребно през втората половина на миналата година предвещава скорошно възстановяване на търсенето от домакинствата. Очакванията на търговците в страната за тази година обаче показват, че те не бързат да се радват и смятат, че и през 2014 г. ще има застой на пазара на бързооборотните стоки.
Това не е неочаквано, особено като се имат предвид данните за дефлацията в България, която продължава вече шест поредни месеца. Те могат да се обяснят по-скоро с еднократни ефекти като нормативното понижение на цените на електричеството за домакинствата, както и на петрола и на храните на международните пазари. Инфлационните процеси в Европа обаче също се развиват негативно. Годишната инфлация в еврозоната достигна едва 0.7% през януари, което е далеч под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%. Затова през ноември ЕЦБ намали основния лихвен процент до 0.25%, което е най-ниската му стойност, откакто институцията съществува. В своята нова прогноза ЕК очаква цените в Европа да останат потиснати и през тази година. Това е и причината за ревизията надолу на очакванията на институцията за инфлацията в България. Есенната прогноза беше за ръст на цените от 1.4%, докато сега очакванията са за едва половин процент. Това вероятно ще се отрази негативно и на приходите от косвени данъци в бюджета. Правителствената прогноза е доста по-оптимистична – за ръст на цените от 1.8% средногодишно. Спадащите ценови равнища от своя страна пък означават по-високи реални лихви, което ще затрудни ускоряването на кредита за домакинствата.
Нагоре-надолу
Най-негативните послания на ЕК продължават да са за пазара на труда. В есенната си прогноза институцията предвиждаше, че безработицата ще спадне до 12.4% през тази година, но сега е завишила числото до 12.7%. Първоначалният оптимизъм вероятно се дължеше на малкия ръст (от около 20 хил.) на заетите през първата половина на годината, който обаче беше загубен през вторите шест месеца на 2014 г. Според ЕК този еднократен ръст е бил заслуга предимно на сектора на селското стопанство, който обаче традиционно е доста променлив и зависи от реколтата. За сметка на това промишлеността и строителството продължават да уволняват служители.
Според Десислава Николова от ИПИ по-големият проблем е структурната безработица, която се изразява в това, че свободните работни места растат, но на пазара на труда няма хора с необходимите компетенции. Другата дългосрочна тенденция е на свиваща се работна сила вследствие на демографската криза, пред която е изправена България. Това означава не само повече разходи за пенсии и здраве, но и по-нисък потенциал за икономически растеж.
