Разгорещен дебат предизвика предложената от МЗХ нова агроекологична дейност по мярка 10 “Агроекология и климат” за отглеждане на медоносни растения за осигуряване на паша на пчелите по време на Комитета по наблюдение, състоял се на 25-и септември, съобщиха от АЗПБ за “Агрозона”.
“Макар и представена в суров вид новата агроекологична дейност не дава достатъчно ясна визия как ще бъде прилагана тя, тъй като за първи път като начин на компенсация се предвижда ангажиментът за пет години да се поеме от растениевъда, но да се получава и косвено подпомагане за пчеларя.”, посочиха от АЗПБ. Изключително съществено е, че ангажиментът по схемата се поема от растениевъда, а на практика подпомагането косвено е за пчеларя. Това според АЗПБ налага Министерството на земеделието да създаде ясен механизъм, гарантиращ, че задълженията по 5-годишния ангажимент се спазват солидарно и от двете страни, след като те и двете ще се ползват от подпомагането. Този механизъм следва да установи дългосрочно доверие между страните и да минимизира рисковете от неизпълнение на задълженията, независимо коя е виновната страна.
С цел избягване на двойно финансиране от АЗПБ открояват като важен момент отчитането на новите “зелени” изисквания по директните плащания, както и съвместимостта на тази дейност с другите еко мерки от ПРСР при определянето на компенсаторната ставка.
Изборът на културите, които да бъдат включени в списъка с медоносни растения, следва да се обосновава на ползата и за двете страни – да се подберат важни за България овошни култури, чието опрашване е определящо за добива (череши, вишни, ябълки, круши, сливи, кайсии, праскови, нектарини), както и някои традиционни етерично-маслени култури като роза и лавандула, предлагат от АЗПБ.
